История на нещата

Замисляли ли сте се някога от къде идват всички неща, които употребяваме ежедневно? А къде отиват след като ги изхвърлим на боклука? Защо консумацията се е превърнала в начин на живот, а пазаруването - в ритуал? Знаете ли, че за последните 50 години хората по света са консумирали повече стоки и услуги, от колкото всички хора, които са живели на планетата преди това? А знаете ли, че 99% от материалите, изпозлвани за производството на продукти, отиват на боклука едва шест месеца след закупуването им…

Защо се получава така, че работим от сутрин до мрак, само и само за да можем да си позволим да си купим нещо. И защо в най-често в свободното си време, което всъщност е доста кът, или пазаруваме, или гледаме телевизия, където ни втълпяват, че това, което сме си купили вече е демоде и е време да си купим ново…

Отделете 20 минути, за да гледате това филмче. Струва си.

http://storyofstuff.org/

Раят на Земята

Докато вървяхме по пътеката от хижа Рай към хижа Левски възкликнах - “Каква неземна красота!”

“Ама тя си е съвсем земна” - каза милото.

А вечерта пяхме тази песен и душата ми беше пълна…

Земля в иллюминаторе, земля в иллюминаторе
Земля в иллюминаторе видна
Как сын грустит о матери, как сын грустит о матери
Грустим мы о земле ― она одна
А звёзды тем не менее, а звёзды тем не менее
чуть ближе но все также холодны
И, как в часы затмения, и, как в часы затмения
ждём света и земные видим сны

refren’:
И снится нам не рокот космодрома
Не эта ледяная синева
А снится нам трава, трава у дома
Зелёная, зелёная трава

А мы летим орбитами, путями неизбитыми
Прошит метеоритами простор
Оправдан риск и мужество, космическая музыка
Вплывает в деловой наш разговор
В какой-то дымке матовой земля в иллюминаторе
Вечерняя и ранняя заря
А сын грустит о матери, а сын грустит о матери
Ждёт сына мать, а сыновей ― Земля

refren’ (3x)

Радвай се на живота, уважавай Земята!

КОГА и КЪДЕ?

Велико Търново – пред Общината, 18 часа, Недялко Йорданов - info@nomadshostel.com, Таня Конакчиевa- tkonakchieva, tkonakchieva@abv.bg

Варна - пл.Независимост, 18, 30 часа, инж. Владимир Михайлов - 0878370173, vladimir.mihailov@gmail.com ; Вяра Мишева - 0898681236, verka3333@gmail.com

Пловдив - Копчетата, 18 часа - Мария Георгиева, 0893444328, elmira@gbg.bg; Нели Арабаджиева, blueprints@abv.bg

Габрово - пред Общината, 18 часа - Даниела Горновска - 0886 273 732

София

От 14:00 до 20:00 на следните 5 инфо-спирки:

- в градинката между СУ „Св. Климент Охридски” и Парламента – за чиста и зелена градска среда;

- на ъгъла на бул. Витоша и бул. Патриарх Евтимий – за вредите от цианидните технологии при рудодобива и проекта АЕЦ “Белене”; ;

- на пл. Света Неделя – за презастрояването на Черноморието;

- на Попа – за велоалеите в София;

- пред Народния Театър – за Национален парк Рила, ски-курортите и алтернативния туризъм.

- на езерото Ариана се открива фотоизложбата „ЗЕМЯТА ОТДОЛУ”

16:00 Състезание между градски транспорт, автомобил и велосипед
(за повече инфо виж: bikevolution-bg.org или пиши на velobg@gmail.com)

17:30 В двора на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски” – дискусии, форум-театър и среща за велошествието

18:30 Събиране за вело-шествието на „Велоеволюция” – в двора на Ректората на СУ
19:00 Начало на вело-шествието на „Велоеволюция” – от СУ през Попа до пилоните на НДК

19:30 Пешеходно и вело-шествие – пилоните на НДК
19:45 Тръгване на пешеходно и вело-шествие – НДК – бул. Витоша – ул. Граф Игнатиев – Сцената в Борисовата градина

20:30 Концерт „МУЗИКА ЗА ЗЕМЯТА” – на Сцената в Борисовата градина:

Попара feat. Арабел Караян,
D2,
Root Souljah,
Футбол и шахмат,
Гологан,
Гласове на ветровете

Мигове

Казват, че човек оценява какво е имал, едва след като го изгуби. Но не винаги е така. Наясно съм и съм била благодарна за всеки един ден от изминалата година и половина…

Благодарна съм за всички само мои си часове - край морето, на пустия плаж, първите лъчи на слънцето през пролетта, последните - през есента, откраднатите слънчеви дни през зимата, скритите пейки и алеи в морската градина през лятото…

Благодарна съм всеки един от уловените скъпоценни мигове… Случайно дочутите песни, храстът на врабчетата, патиците в езерото, катеричките в снега, голямото дърво с червените плодове, примрялото от страх шарено птиче, което спасих,  къщата с червените листа, плажът на калинките, пейката с листата, прибоят на морска гара, писането на стихотворения, подреждането на мислите ми, снимките, мрачния ден, в който плаках, рибената супа, жената, която ме нарисува, гладкото, спокойното, красиво море, кроткия шум на вълните, потракващите мидички, вятърът и топлината по лицето ми, издайническите песъчинки по обувките ми, когато се връщам…

Благодарна съм за всяка една секунда и … ще ми липсвате… Знам, че звучи банално, но … вече нищо няма да бъде същото…

Мога

Чета думите и всяка една е точно на мястото си… Не знам защо и как се получава така, но ти благодаря за това стихотворение и за всички останали…

Мога да забравя, мога и да помня.
Мога да заплача или да се смея!
Мога да подмина или да си спомня,
че е нужно да “умра”, за да живея.

Мога да обичам или пък да мразя,
да прегръщам от любов, от болка или двете…
Мога да ти дам, но мога и да пазя,
ураганът, който ме помете.

Относително е… или не е?
Нелогично е, но аз съм нелогична.
Истина ли е, че има край небето и къде е?
Как да стана кротка и прилична?

Мога ли да спра да се усмихвам?
Отговорът може би е: “Мога!”, ала не е…
Мога ли, когато ме боли да не притихвам?
Мога, щом усмихната живея!

Еsanmor

Let go

Let Go - Paul Van Dyk

(Feat. Rea Garvey)

I can’t get it out of me
It’s breathing inside of me
It’s reaching inside of you
You’re feeling infected
You’re being infected
It’s just like the cold
A kiss on your lips
Now you’re taking control

I feel like a criminal
I’m falling apart
We’re leaving for Venus
In a getaway car
‘Cause no one can save us
There’s no need to try
I’m looking for saviours
Before they all die

If you want to try and save me
Then take my heart don’t hate me
If you feel you can’t let go then let go

I feel like a criminal
I’m falling apart
We’re leaving for Venus
In a getaway car
You say that you haunt me
But you don’t really know
You’re clinging to fingers
But you gotta let go

If you want to try and save me
Then take my heart don’t hate me
If you feel you can’t let go then let go

Let go…

If you want to try and save me
Then take my heart don’t hate me
If you feel you can’t let go then let go

3х3 книги :)

Такаа, този път реших да реагирам по-бързичко, че иначе докато се начудя и ще отиде до към есента… Този път предизвикателството е от Жълтурчето.

Последните 3 книги, които си купих:

Going Postal - Terry Pratchett
Strata - Terry Pratchet
Две кулинарни книжки - Постна кухня и Гъбена кухня

Последните 3 книги, които купих за някого:

Инвентарна книга на социализма - Яна Генова, Георги Господинов
Български Хроники 1 том - Стефан Цанев
Български Хроники 2 том - Стефан Цанев

Последните 3 книги, които прочетох:

Strata - Terry Pratchet
Защо сме различни - Михаил Минков (за втори път)
Светлина и осветление - Майкъл Фрийман

3 книги, които бих искала да прочета отново:

Айн Ранд - Изворът
Всички книги на Тери Пратчет
451 градуса по Фаренхайт
и много други…

5 книги, които бих искала да прочета в най-скоро време:

Going Postal - Terry Pratchett
Не ме карай да мисля - Стив Круг
Тайните на цифровата фотография - Скот Келби
Защо толкова малко успяваме - Юлиан Генов
Защо сме различни /второ преработено издание/ - Михаил Минков

Бих искала да поканя в играта esanmor,  Мария и Янето.

7++ албума

Извън всякакви срокове и правила, понеже Янето ме натопи, понеже като обещая нещо гледам да го спазвам, а също така по-добре късно, от колкото още по-късно, ето го и моя списък с албумите, които по някакъв начин са докоснали душата ми.

По никакъв начин не успях да ги намаля до седем, съжалявам Също така не прилагам никакъв нагледен материал, така че, ако някой се интересува, ще трябва да си потърси сам.

The Cranberries - To the faithful departed

Харесва ми носталгията в този албум, често си го пускам, когато ми е тъжно, когато чувствам, че съм изгубила нещо ценно безвъзвратно и когато чувствам, че вече нищо няма да бъде същото.

Nirvana - Unplugged In New York (1994)
Този албум си го записах от първата ми съквартирантка в 35ти блок. Един ден се прибрах от лекции, тя си го беше пуснала, а аз се изумих как така до този момент не съм ги слушала.

Scorpions - Best Ballads

Отново много сантиментален албум - напомня ми за вечерите в 1203 и китарата на Жоро.

Dream Theater - Scenes from a Memory

За тях научих от момчетата от 1411, и не само за тях, но и за доста други групи, които не съм предполагала, че ще ми харесат…

Guns’n'Roses - Use your illusion II

Не помня от къде попаднах на този албум, но пак беше по време на студентството ми.

Chambao - Flamenco Chill, Endorfinas en la Mente, Pokito a Poko

Попаднах случайно на техните албуми, но се влюбих за винаги.

Nightwish - Century Child

Албум, повечето песни от който, свързвам с един много специален човек.

И още:

Tiesto - Just be

Paul Oakenfold - Bunkka

Coldplay - A rush of blood to the head, Parachutes, X&Y

Royksopp - The Understanding, Melody A.M.

Dido - Life for rent, No angel

Стихии

Вдигам ръка и спирам вятъра

Затварям очи и идва нощта

Защо не мога сама себе си

да спра?

Часът на Земята

Часът на Земята е тази вечер в 20:00 ч. Изгасете осветлението си или възможно повече електроуреди за един час, за да покажете, че според вас има нужда от действия за намаляване на негативните последствия от глобалното затопляне.

Знам, че това няма да е кой знае какво, но ако наистина ви е грижа, то тогава може да се замислите какво бихте могли да правите през цялата година, за да помогнете.