Archive for август, 2007

Пирин 2007

август 30, 2007

Без колебание мога да заявя, че Пирин е най-суровата планина, в която съм била досега. Тя е много по-трудно достъпна и съответно много по-малко посещавана. Хората, с които се срещахме по пътеките, бяха предимно чужденци. Не знам дали заради това или заради почистването, което се проведе в края на юли, но ми направи впечатление, че навсякъде е невероятно чисто. Толкова, че един фас или хартийка от бонбон върху пътеката действат стряскащо. Толкова чисто и девствено, че не смееш да докоснеш нищо от страх да не го разместиш или повредиш.

Без колебание мога да заявя, че Пирин е и страшно красива планина. Не мога да преценя дали е по-красива от Рила или Стара планина, но мога да кажа, че след Пирин, покоряването на Мусала ми се видя като детска игра, а пиринските езера по нищо не отстъпват на рилските.

Пирин беше и нашето бойно кръщение – за първи път направихме голям преход (досега винаги бяхме правили само „лъчи“) и за първи път спахме на палатки. Преди да тръгнем всички наши познати ни обявиха за луди. 🙂

Като основен извод и съвет към начинаещите планинари мога да кажа следното – правете си добре плановете за преходите, като вземайте предвид и физическото си състояние. Тъй като ние освен всичко друго, не бяхме и много добре подготвени, почти всички преходи ги правихме за почти два пъти по-дълго време от колкото дадените като ориентировъчни върху табели и от брошури.

Ако сте с раници – не носете много багаж, макар че има някои неща, без които просто не може. Аз лично тръгнах с раница 10кг, и много се притеснявах, че ще ми тежи. В последствие, след като изядохме храната и облякохоме част от дрехите, раницата олекна до 7кг и беше идеална.

Оказа се, че хората с право казват, че обувките са най-важното нещо в планината. С тях изкарах голям късмет и не ми направиха никакви мазоли. Носих ги почти през цялото време с два чифта чорапи – един вълнен и един памучен отдолу. Това наистина спестява страшно много главоболия, защото другото момиче от компанията, която нямаше вълнени, почти през цялото време си ходи олепена с лепенки.

Друго много важно нещо – ръкавици и шапка, дори през лятото. Не е шега! Ние пренебрегнахме този съвет и се оказа, че сме сбъркали – над 2500м височина вечерта температурите падат много и често духа. В такива моменти сто пъти съжалявах, че нямам ръкавички, а и един шал нямаше да ми дойде зле… Също така, понеже съм си зиморничава, липсваше ми и още една дебеличка блуза, бях си взела само една, уж да не ми тежи. Много добра идея е и клин или дебел чорапогащник под панталона.

Другото, което също щеше да ни свърши добра работа, бяха щеките и шалтетата. Обикновените шалтета са леки, но доста обемисти и решихме да спестим и тях. Само че, освен, че е твърдо да се спи само с чувал, от земята лъха и доста хлад. Щеките пък се оказаха безценни в непрекъснатите качвания и слизания по маршрутите. Добре че спътничката ми ми даде едната нейна, че иначе щях да видя доста повече зор. 🙂 Който има проблеми с коленете пък – непременно трябва да си носи наколенки.

Както има големи студове през нощта, така има и големи горещини през деня. Шапката и кремът са слънце са абсолютно задължителни. Мислех, че и слънчеви очила ще ни трябват, но се оказа, че почти не ги ползвах – козирката на шапката ми пазеше добре. Освен това цветът на очилата изкривява цветовете, а аз исках да ги гледам в натурален вид. 🙂

Да не забравя палатката – не си взимайте в никакъв случай еднослойна, ако смятате да спите в планината! Еднослойните стават само за море, или нощувки под 500 метра може би. Това с конденза е абсолютно вярно! Не е непреживимо, оцелява се :), но е много дискомфортно, и ако освен студено е и мокро, а недай си боже и да вали, тогава сигурно е още по-гадно. Освен конденза, палатката не се затваряше и от долната страна (няма цип, което е много странно) и цяла нощ плющя от вятъра. Хубавото е поне, че уцелихме страхотно време и не ни валя дъжд.

Що се отнася до храната – препоръчвам единствено сухи храни – хляб, сухари, пастет, опаковано топено сирене, нарязани сухи колбаси, шунка, маслини, варени яйца. Кашкавал и сирене не препоръчвам, защото от горещината през деня се разкапват. От консервите става единствено русенското варено, защото може да се яде и студено. Ние бяхме помъкнали едни консерви, които в студен вид бяха отвратителни. Много хубаво идват шоколадчетата, вафлите, бонбоните и студеното разтворимо кафе.  Разчитайки на максимата, която прочетох някъде – че от планината никой не се е върнал напълнял, с чиста съвест употребих доста големи количества от тях. :). Иначе в хижите обикновено винаги има някаква готвена храна – я боб, я леща, я супа, така че и манджичка може да си хапне човек.

И последно – убедих се в едно – в планината няма нищо излишно – тоест всичко може да ти потрябва. Въпросът е колко можеш да носиш от една страна, и до каква степен можеш да се примириш с неудобствата, от друга. Въпреки всичко, просто има някои неща, без които не може. И в двата списъка, които бях публикувала, нямаше излишни неща, така че спестяването от тези списъци може само да ви накара да съжалявате.

Това е като цяло, в следващия епизод ще опиша по-подробно маршрута, по който преминахме и преживяванията, които ни сполетяха. 🙂

Nightwish – Nemo

август 30, 2007

Това е песента, която от известно време слушам на безкраен цикъл. 🙂 Снежецът в клипа ми идва много добре и е в пълен контраст с жегата навън… Добрата стара Таря ми действа носталгично. Новата вокалистка като че ли не ми харесва – звучи ми някак прекалено поп. Надявам се скоро да имат нов албум и да се окаже, че бъркам.

Хайде на планина!

август 8, 2007

След почти месец трескава  подготовка, ето че дойде време за обратното броене. И за непрекъснатото проверяване какво ще е времето през следващата седмица. 🙂 Засега изгледите не са особено розови, но ще се надявам до последно.

Имаме си вече палатка, спални чували, обувки, ранички, дъждобрани…. Оказа се, че си трябва доста сериозна подготовка за подобно начинание, а на нас ще ни е за първи път и започнахме от нулата с екипировката. Наложи се да направим известни компромиси с качеството, тъй като трябваше да купим много неща наведнъж, и много се надявам това да не се окаже генерална грешка.

Палатката е High Peak Mono Dome PU 2 – еднопластова, двуместна, 2.2 кг., издържа на 1000 мм воден стълб. Щяхме да си я купуваме от Електронен магазин Gorgona, обаче докато се наканим и свършиха. Взехме я от магазин Адреналин. Там цените са с 10 до 30 лева по-високи, но за сметка на това, можеш да видиш на живо и да пипнеш това, което ще купуваш. Освен това, продавачката е изключително любезна и търпелива. Особено като се има предвид, че в продължение на две седмици й досаждахме през ден, през два. 🙂 Малко ме притеснява фактът, че палатката е еднослойна и може да прави конденз, но това е положението. Като за първи път няма да придиряме много.

Спалните чували също са High Peak Action 200 – тип мумия, 1.05 кг., от -6 до 11 градуса, от електронния магазин Горгона.  

Обувките са Netwalk от Адреналин – българско производство, доколкото разбрах. Дилемата беше голяма, а все пак трябваше да се съобразявам и с финансовата част. Пробвах Head в  Rossignol  и Olang в магазина за италиански обувки, но и двата не ми харесаха и не ми бяха удобни. Netwalk-a ми паснаха веднага, лекички са и не ми стягат около глезените. Единственото, което ме тревожи е, че след като ги поносих пробно известно време, ми се навлажниха чорапите, а това не е никак добре. Вярно, че денят беше доста горещ, ама все пак, май не е нормално. Все още търся решение за този проблем. Няколко дни след като ги купих, случайно попаднах на един нов магазин (Milo) и там видях едни Jack Wolfskin, в които направо ми останаха очите… Ама какво да се прави – твърде късно.

Голямата раница е Tashev Summit 42 и тя от Адреналин. С нея май всичко е наред. Малката е неизвестна марка и не събира много, но съм решила да не нося повече от 7-8 килограма. По-добре да се лиша от някои удобства на цивилизацията, от колкото да не мога да се нарадвам на хубавите гледки, пухтейки и псувайки тежката раница.

Последно – дъждобранчетата са от електронния магазин, заедно с чувалите.

Тъй като доста се рових за туристическа информация, реших да я събера тука, да си я имам:

Електронни магазини:

Магазин „Gorgona“
Red Rock

Магазини за туристически стоки във Варна:

Адреналин – ул. „Котел“ 5
Rossignol – срещу ТД „Родни балкани“
Milo – зад Винса, тел. 899 139 940

В Метро и Практикер също има палатки и спални чували, но макар и на ниски цени, са със съмнителен произход и не ги препоръчвам.

Списъци с необходими вещи за туристически поход в планината

Този списък е от сайта на СТПД “Академик”– Русе, където има и друга много полезна информация:

Необходимо за излизане в планината

А това е още един списък, на който попаднах във форума на Spidersport, написан от опитен планинар:

1. ДРЕХИ (отдолу нагоре):
– Чорапи – дебели вълнени от тези, които плетат бабите, като под тях се слага тънък памучен. Това е единственият начин да ходите без рани и без миризми! 2 чифта дебели стига и 3 тънки стигат!
– Сандали или джапанки – задължително се свалят обувките след прехода, за да се даде възможност да се възстанови ходилото.
– Един къс (може и пола – по-удобно е) и един дълъг панталон – тънки и леки, но дългия топъл.
– Вълнен клин или чорапогащник – не тежи, не заема място, но много топли. Използва се за спане.
– Бельо – никой да не си мисли, че ще си сменя гащите всеки ден. Аз нося три чифта и пера като има условия. Съветвам бански.
– Фланелки с къси ръкави/потници – 3 броя. С една се ходи, с една се преоблича след прехода и с една се спи. Перем, когато можем.
– 2 полара или леки, но топли блузи. Пуловерите заемат много място и много тежат!!! Фланелка с дълги ръкави за спане и ШУШЛЯКОВО ЯКЕ.
– Остава ШАПКАТА!!! Без нея се умира(почти буквално) при силно слънце.

2. ТОАЛЕТНИ ПРИНАДЛЕЖНОСТИ
– Четка за зъби.
– Някои от групата носят: крем за слънце, паста за зъби, сапун за къпане и за пране, крем за ръце.
– Понасят се малки опаковки с кремове за лице.
– Една кърпа, която да става и за къпане, ама не 750гр хавлия!
– Мокри кърпички 1бр., тоалетна хартия – половин руло без картона в него и някакви носни кърпички.

3. РАЗНИ:
– Вестник и кибрит – стоят в джоба отвътре на капака на раницата.
– Канче (метално 200мл), малка вилица и лъжичка, китайски клечки (по избор), дървена лъжица (по избор). Нож!
– Фенер (само ако притежавате малък и лек такъв)
– 1 свещ
– ЛЕКАРСТВА – лепенки (много), бинт, нещо за дезинфекция, бинт, аспирин (или производни), нещо за стомах, против изгаряне и алергии и тн. Не се прекалява.
– Резервни връзки за обувки, игла. конец, ластици, тел и т.н.
– СЛЪНЧЕВИ ОЧИЛА

– Спален чувал + чорапи специално за спане
– Шалте
– Дъждобран (по желание на туриста)
– Щеки – пазят коленете и поемат доста от напрежението и умората в планината.
– Пластмасово шише за вода (мин. 1л)

КЪСМЕТ НА ЕНТУСИАСТИТЕ! 🙂 

Писмо

август 3, 2007

Здравей Маги,

Толкова отдавна не съм писала на хартия, че думите ми изглеждат странни. И ми беше много трудно да започна.

Седя си тук на плажа, пия джин с тоник и слушам разни балади и шума на вълните. Мисля си, каква съм късметлийка, че мога да релаксирам след гадния работен ден на брега на морето…

Мисля си за проблемите и за това как ги виждаме от начало и как впоследствие, след като вече сме ги разрешили. Ето например, аз днес така се разстроих, защото не успях да напиша един код за upload на снимки, а после сумати време се мъчих да компилирам един флаш. Сигурно утре сутринта ще се смея на тъпите грешки, която съм допуснала, но днес… Днес бях толкова разстроена, че когато отидох до магазина, щеше да ме блъсне кола. Сигурна съм, че се огледах, но той изскочи от някъде и ми мина почти пред краката. И ми се развика. Много ми стана мъчно.

Реших да отида на танци, за да се поразведря малко…

Мислех си още за проблемите и начините, по които се опитваме да ги решим. Или по-точно да избягаме от тях. Защото много по-често като че ли препочитаме да се напием, или да напуснем фирмата, града, държавата или каквото има за напускане, от колкото да се замислим от къде всъщност произлиза проблема и какво ни тормози най-много.

Но много хора се страхуват да останат насаме със себе си и да се изправят срещу проблемите и страховете си. Най-страшното е да признаеш пред себе си. Каквото и да е, особено, ако не ти харесва…

Знаеш ли, малко ми  е трудно да пиша напоследък. Точно поради тази причина може би – защото почвам да претеглям и преценявам всяка дума и да си мисля, бива ли или не бива да я напиша. Като че ли писането в блога ми е повлияло по някакъв начин. Защото там винаги съществува мисълта кой евентуално би могъл да прочете това, което съм написала и какво би могъл да си помисли. Много е коварно това…

Единственото спасение е да пиша бързо.  Толкова бързо, че да не си оставям време за размисъл.

Иначе писането много ми липсва. Липсва ми да се отпусна и да излея това, което ми е на душата.

Мислех си, че в Интернет мога да бъда напълно анонимна. Но това уви не е така. Дори напротив. Това е все едно да изкрещиш чувствата си на целия свят. И като че ли аз не искам това…

Това, което искам, е да разбера, че има поне още един или двама души, които се чувстват като мен, на които това, което съм написала, им е близко. И по някакъв начин е докоснало душата им. Така, както ми се е случвало и на мен, когато съм чела нещо, написано от някой друг….

Това е. А сега отивам да танцувам.

Целувам те!

Кейт