Archive for октомври, 2007

Морето…

октомври 30, 2007

Красивото, чистото, синьото, мое море. Морето, което ме е утешавало, когато ми е било тъжно, успявало е да пречисти душата ми и ми е давало сили. Морето, което винаги е там, когато имам нужда от него.

Морето е силно и успява да се пречисти от боклуците, с които го заливаме. Но до кога ли…

морето през август

морето през април

Няколко прости неща, които можем да направим, за да пазим морето чисто.

защо…

октомври 29, 2007

Петък, събота и неделя до обяд – прекрасни дни…. Бях избягала в моя си свят, бях се скрила и всичко беше наред… В неделя следобяд реалността ми разби носа и попари всичкия ми ентусиазъм….

Разбрах, че Криско е починал. Опитах се да напиша нещо на родителите му, но не можах…  Възхищавам им се за любовта, силата, смелостта, търпението и упоритостта… Струва ми се, че каквото и друго да кажа, би било бледо, недостатъчно и не на място.

My day, nice day :)

октомври 26, 2007

Днес цял ден съм в онова състояние, което няма равно на друго и не може да се опише с думи, но може да се усети в тази любима моя песен:

Новогодишна истерия

октомври 22, 2007

Тази година за първи път решихме да празнуваме Нова година извън къщи. Организирахме се навреме – още началото на октомври, защото друг път се сещахме средата на декември, когато вече нямахме никакви шансове. Обаче се оказа, че въпреки всичко сме тотално закъснели. Прегледахме над 50 къщи и вили, обадихме се на над 20 и всичко, което изглежда що годе прилично, е заето. Просто нямам думи… Един от собствениците ми каза, че е получил запитване още през юли, а друг насмешливо ми пожела „късмет“…

Все още има свободни места в хотелските комплекси, които предлагат пакети от три нощувки със закуска и вечеря и започват от 300 лева на човек…

Какво става да му се не види? Така се бях настроила, че няма да бъдем отново в нечий апартамент….

Приемам всякакви шантави идеи за прекарване на Нова година.

Женско парти и някои въпроси за размисъл

октомври 21, 2007

Какво включва едно приятно женско парти – ликьор Irish Cream, шоколад, собственоръчно опечени бадеми и орехи, бутерки със сирене. А, и ванилови пури. 🙂 

За какво мислите си говорят жените на едно класическо женско парти. Не, не е за мъже, дрехи и гримове. 🙂 Или поне не само. Разговорът ни премина през учителските стачки, за и против гледането на телевизия, има ли шанс телевизията срещу настъпването на интернет, предизборната кампания, социологическите проучвания, пазара на труда и стигна до изключително и жизненоважния въпрос кои ще са отмиращите и кои процъфтяващите професии през следващите двадесет години.

Дебатът беше изключително ожесточен, а аз, за мое най-голямо съжаление, бях малцинство в защитаваната от мен теза. А именно – че професиите, свързани с програмно осигуряване във всякакъв вид ще продължат  да бъдат така търсени, както и сега. Идеята ми е, че развитие има непрекъснато и във всички сектори, приложенията остаряват морално с времето и винаги ще има нужда от програмисти, които да пишат нови приложения или да подобряват съществуващите. Опонентките ми бяха на мнение, че в момента има бум в търсенето на тези специалисти, защото нещата сега се развиват бурно, но веднъж като се напишат програмите, когато се създадат основите, те няма да има нужда да бъдат променяни толкова интензивно и търсенето на програмисти ще намалее.

Не знам, обаче на мен това ми се струва доста абсурдно твърдение, при положение, че технологиите едва сега започват да се развиват и дори ми е трудно да си представя какво ще бъде измислено след двадесет години…

Другите безперспективни професии според моите събеседнички бяха журналистиката, брокерството на недвижими имоти и печатарството. За които съм по-склонна да се съглася, имайки предвид, че интернет все повече заменя обичайните средства за осведомяване, като вестници, радио, телевизия. Брокерите пък, ще бъдат по-малко търсени защото информация може да се намери отново в интернет. Същото важи, предполагам, и за други посредници от подобен род – например туристически агенции, агенции за трудови ресурси. За печатниците ще ми е малко тъжно, защото обичам да чета книги на хартия.

Но кой знае в крайна сметка как ще се развият нещата…

За добрия пример

октомври 15, 2007

Темата за това защо е мръсно навсякъде около нас е толкова болна, че вече е на умиране…

Огромен брой хора в къщите си не дават и прашинка да падне, а казват „какво ме е грижа за градинката пред блока/улицата/парка и т.н“. Oплакват се от грозната, мръсна и неприятна среда, в която живеят, a в същото време продължават да хвърлят безразборно боклуците си навсякъде. Аргументите често са „то и без това е мръсно“, „всички правят така“, „когато другите спрат, и аз ще спра“, „няма достатъчно кошчета“, „общината не чисти достатъчно“ и много други от тоя сорт. Любимо ми е изказването „защо аз да пазя чисто, като комшията от петия етаж пак ще си хвърли боклука през терасата“. 

Ако изобщо могат да се нарекат аргументи, защото това са само неудачни извинения и съвсем малко трябва да се замислиш, за да стигнеш до извода, че виновните са тези, които замърсяват, а не тези, които не чистят достатъчно.

Знам, че този мой постинг едва ли ще достигне до онези, които са абсолютно безнадеждни и прости селяни. Надеждата ми е, че ще достигне поне до тези, които са достатъчно интелигенти и съвестни и които са в състояние да дадат добър пример на онези, които не са достатъчно мотивирани.

Поемете инициативата и дайте добър пример. Има доста хора, които биха участвали в някое почистване или друго мероприятие, ако има кой да ги организира. Ако видите, че някой си изхвърля боклука, когато само на два метра до него има кошче, вдигнете го и го хвърлете. Може този, който го е хвърлил да се замисли, а може и тези, които са наоколо също да се замислят. Дори да не започнат и те да прибират чужди боклуци, достатъчно е да се замислят следващия път преди да хвърлят своя боклук на земята. Разделяйте си домашните отпадъци и вместо да си казвате „те и без това после ги събират на едно място“, проверете дали това наистина е така. Вместо да мислите, че няма смисъл да ходите на протест, защото нищо няма да се промени, отидете, защото един човек може и да не успее, но 100 могат.

Промяната в мисленето е нещо, което трябва да се култивира с години, у някои хора дори и повече. 🙂 Една от най-важните промени е да се отърсим от заблудата, че „от мен нищо не зависи“. Дайте своя добър пример за това, че нещата зависят от всеки един човек.

Този пост е свързан с инициативата Blog Action Day.

Сини Рилски езера и море от хора!

октомври 14, 2007

Преди малко научих за акцията „Сини езера и море във всички градове – за Рила и Иракли„. Накратко, ето за какво става въпрос:

„Странджанската кампания доказа, че има смисъл!

Продължаваме напред за Рила и Иракли – в много градове!

На 18.10.2007 (четвъртък),
Шествие и концерт за Рила и Иракли!
София

17.30 – 19.00 часа: шествие от Министерството на околната среда и водите на Славейков (по Графа, Алабин, Дондуков покрай Министерски съвет до площад Батенберг). Сборен пункт за шествието: площад „Славейков” до Министерството,

17.00 – 17.30 часа. Носете си много музикални инструменти, красиви лозунги, звънчета и кутийки-дрънчилки, за да загреем за концерта!

19:00ч., площад „Батенберг” (на жълтите павета до бившето място на „Мавзолея”) – начало на концерта!!! Музика за хората и природата благодарение на Остава, Балканджи, БГз, Добри и Питкин, Андро Стубел, изпълнители на народни песни и танци .

Сини Рилски езера от хора и в другите градове:
18.10.2007, четвъртък, 18.00 часа

Варна – „Севастопол”
Пловдив – „копчетата”
Стара Загора – пред Общината

Бъдете облечени в синьо – като водата на Седемте Рилски езера и на морето. „

Сбъднах си една мечта :)

октомври 13, 2007

Днес беше чудесен ден и поради още една причина – сбъдна ми се една мечта, която имах от много време. Още от времето, когато четях от кора до кора всички книги за индианци и трапери. 🙂

Яздих кон! 🙂 Преживяването си заслужаваше. Вярно, че правих само кръгчета с водач, почти само равен ход, и съвсем малко тръс, но въпреки това съм много доволна.

И както каза инструкторът – зарибиш ли се веднъж, няма отърване. 🙂

Искам пааак!

pict0097_small.jpg

Почистихме :)

октомври 13, 2007

Изключително съм доволна от днешния ден. 🙂 След известни перипетии, се добрахме тъкмо навреме до сборния пункт за почистването на природен парк „Златни пясъци“. Имаше и млади, и по-възрастни хора, хора от различни екологични организиции и дружества, както и просто ентусиасти, като нас. Вървяхме по синия маршрут от паркинга на Аладжа манастир през чешма „1300 години България“, хижа „Корабостроител“, чешма „Йордан Минков“, хотел „Горски рай“ до дирекцията на парка.

Събрахме огромно количество чували с боклук. Намерихме невероятни находки – желязна кофа, една автобусна и една автомобилна гума, кълбо прежда, ролка тапети, една дамска обувка (втората така и не се намери), както и стотици найлонови торбички, опаковки, пласмасови и стъклени бутилки, пластмасови чинии и чаши, консервни кутии и милиони цигарени фасове.

Попаднахме и на няколко грозни сметища – под поляната „Хармана“ и под хотел „Горски рай“, които беше невъзможно да се почистят и за които организаторите от парка обещаха да извикат машина.

Паркът е толкова красиво място, не мога да си обясня защо хората, които ходят на пикник, без капчица съвест изоставят боклуците си, вместо да си ги приберат. Нима е толкова трудно, особено ако си с кола, да ги събереш в една торбичка и да ги изхвърлиш в някой контейнер, вместо да ги метнеш в най-близките храсти… Ума ми не я побира тази липса на култура ли, възпитание ли, съвест ли, не знам и аз…

Но това не се случва само в парковете и на местата за пикник. То е навсякъде. И не виждам как можем да очакваме от човек, който не умее да си изхвърля отпадъците както трябва, да върши каквото и да е било друго, както трябва. Какво ли трябва да се случи, за да се промени това?

Ето и малко снимки от събитието:

Камен Воденичаров с кратко обръщение и послание „Боклукът в раниците“. Но ние тези работи си ги знаем, по-добре да ги обяснява на тези, които правят боклука, а не тези, които го събират.

Ценна находка

Още по-ценна находка

Поглед от горе

И поглед надолу…

Самотна пейка

Най-малкият участник 🙂

Нашата група от ентусиасти

Мечта 2

октомври 10, 2007

Искам да заспивам с тишината
и да се събуждам пак със нея.
Да рисувам с пръсти красотата,
в някоя светулка да живея.