Archive for януари, 2009

Amy Mcdonald – This is the Life

януари 22, 2009

Много приятна и мелодична песен. Особено ме кефи прозношението на Amy (шотландка е), както и гласа й.

Oh the wind whistles down
The cold dark street tonight
And the people they were dancing to the music vibe
And the boys chase the girls with the curls in their hair
While the shy tormented youth sit way over there
And the songs they get louder
Each one better than before

And you’re singing the songs
Thinking this is the life
And you wake up in the morning and you’re head feels twice the size
Where you gonna go? Where you gonna go?
Where you gonna sleep tonight?

And you’re singing the songs
Thinking this is the life
And you wake up in the morning and you’re head feels twice the size
Where you gonna go? Where you gonna go?
Where you gonna sleep tonight?
Where you gonna sleep tonight?

So you’re heading down the road in your taxi for four
And you’re waiting outside Jimmy’s front door
But nobody’s in and nobody’s home ’til four
So you’re sitting there with nothing to do
Talking about Robert Riger and his motley crew
And where you’re gonna go and where you’re gonna sleep tonight

And you’re singing the songs
Thinking this is the life
And you wake up in the morning and you’re head feels twice the size
Where you gonna go? Where you gonna go?
Where you gonna sleep tonight?

Advertisements

Амстердам 2008 – част 3

януари 5, 2009

На следващия ден пътувам за Бакум, където ще се проведе конференцията.
За мой най-голям срам се обърквам и не мога да намеря спирката. Уж съм сигурна, че съм на правилното място, a всичко изглежда различно. Въртя се в кръг. Един възрастен господин вижда, че се чудя с карта в ръка и без да съм го молила, решава, че трябва да ме упъти. Питам къде е спирката на 22, а той ми казва, че трябва да повървя 15 минути до там. За момент си мисля, че се шегува, защото съм сигурна, че не може да съм на повече от 2 минути от мястото. Тръгвам в обратната посока на тази, която ме упътва и в един момент ми проблясва къде се намирам – точно на гърба на спирката…

В Бакум ни посрещат организаторите на конференцията. Преди това един услужлив човечец отново се опитва да ни „упъти“ или по-скоро да заблуди. Изобщо забелязвам, че тук хората си умират да упътват заблудени чужденци, но не винаги успяват. Не знам дали го правят нарочно.

От гарата на Бакум до хостела, където сме настанени, е половин час пеша. Организаторите са преценили, че е по-екологично да закарат само багажа ни с кола. Все пак трябва да даваме пример 🙂

Градчето е малко и спретнато. Тъй като се намира близо до морето се води морски курорт, но това по нищо не личи. Не знам дали е заради факта, че Северно море не е най-подходящото за плаж, но няма абсолютно никакви признаци за курорт. Няма заведения, няма сергии, няма огромни хотели, няма табели „свободни апартаменти“. Това е просто едно спокойно провинциално градче. Всички къщи са дву- или триетажни в типичния холандски стил. Улиците са поддържани и отново навсякъде има велоалеи. Пред къщите грижливо са оформени живи плетове и дървета подрязани в права линия. Тук-таме в дворовете има украшения от миди, което май е единственото нещо, което напомня за море.

Въпреки че отлично знам къде отиваме, тъй като има разлепени указания по целия път, отново няколко души се опитват да ни упътят. Накрая стигаме до приветлива двуетажна сграда с двор, по средата на който е разпъната голяма червена тента. Там ще се провеждат част от мероприятията. Младежи са насядали и налягали по тревата и се припичат на слънце. Интересно е, че дворът има вход за велосипеди и за автомобили, но не и за пешеходци.

Участниците продължават да пристигат, в двора са струпани купчина куфари и въобще кипи оживление. Регистрираме се и се настаняваме. Стаите са с по 8 легла на два етажа.

Конференцията започва. Впускаме се в едно петдневно приключение, в което почти не ни остава свободно време, а впечатленията са толкова много. Организаторите са ентусиазирани и вдъхновяващи. Облечени са съвсем обикновено, някои дори са боси. Всичко е много непринудено. Участниците са както изключително различни, така и еднакви в убеждението си, че искат и могат да направят нещо, за да променят света. Eнтусиазмът и въодушевлението са заразителни.

Сервират изключително само вегетарианска храна – интересно е, че картофи и ориз почти няма. Но пък има всякакви разнообразни зеленчуци – цвекло, зеле, нахут, тиквички, маруля, както и тофу разбира се. За закуска поднасят мюсли със соево мляко и тънички листчета кашкавал с няколко вида хляб – предимно пълнозърнест и ръжен.

Вечерите минават в обсъждане на случилото се през деня и в дискусии по всякакви теми от глобална значимост. В бара сервират само бира, освен това затварят в 12. Пренасяме се край огнището в другия край на двора, където палим огън. Някой неминуемо вади трева, която се завърта по кръга. Има и китара.

Едната от вечерите има културна програма – участниците от всяка държава представят по нещо типично. Друга вечер има филмови прожекции. После оставаме до късно в малката зала с пианото и пеем. На двора се чува китара.

Отиваме и до плажа с огромни пясъчни дюни, обрасли с трева. Пейзажът е различен от този в България, макар да съдържа същите компоненти. До плажа се стига по асфалтирана пътечка през гората. Отново нищо не напомня, че наблизо има море. По-скоро прилича на много голям парк. На плажа почти няма хора, макар че времето е слънчево и приятно. Освен това никой освен нашата групичка не се пече, а само се разхождат. Водата е мътна от водорасли, но иначе е чиста. Боклуци, разбира се, няма. Не съм си взела бански, защото не очаквах да е толкова топло. Въпреки това решавам, че такова нещо не се пропуска и влизам по бельо 🙂

Последният ден пътуваме за Хага, където представяме резултата от работата ни през тези дни. Групата ни е шумна и пъстра и привлича вниманието на костюмираните бизнесмени и политици. Предаваме декларацията на холандските представители, които ще я представят на европейските си колеги и оставаме с убеждението, че те наистина ще ни обърнат внимание…

< Първа част

< Втора част

Четвърта част >