Archive for ноември, 2007

Изборът

ноември 29, 2007

Не че не ми се е налагало и друг път да правя избори, но този път като че ли е по-трудно от всякога…

Колко по-лесно би било, ако на човек не му се налагаше да избира. Изборът е свобода, но и задължение, отговорност. Много по-лесно е някой друг да избира вместо теб и когато нещо се обърка, винаги можеш да обвиниш него. Но когато сам вземаш решенията си, единствено ти си отговорен пред себе си и си длъжен да направиш най-добрият избор за себе си. Не за някой друг.

Има нещо, което ме привлича в тази работа. Може би е предизвикателството от нещо ново и непознато. Освен това имам някакво вътрешно убеждение, че ще се справя, което е по-силно от всичките ми страхове.

А те не са никак малко… Не знам… Просто не мога да си обясня кое е онова, което ме човърка отвътре и ме побутва да кажа „да“.

Знам, че новата ми длъжност ще е свързана с повече отговорности и с много повече напрежение и стрес. Дали ще мога да издържа? Какво ще стане, ако не мога? Необходимо ли е да се доказвам? Пред кого и защо?

„Повече пари, повече отговорности, но и страхотна възможност…“ Възможност за какво? За развитие? Но какво следва след това?

Винаги съм мразила въпросите от рода на „Как се виждате след 5/10 години?“ От къде бих могла да предположа. Длъжността не е такава, за която винаги съм си мечтала или съм полагала някакви неистови усилия, за да я получа.

Дори ми се струва, че съм мъничко недорасла за нея. Страх ме е да не би да се заемам с нещо, което не ми е по силите.

И въпреки всичко ми се ще да опитам. За да науча какво е…

Нова година – кратко ръководство

ноември 27, 2007

Напоследък всеки, дори и най-дребен повод, се празнува като за последно… 14-ти февруари, 8-ми март, Великден, Георгьовден, Никулден, 8-ми декември задължително се празнуват на кръчма или ресторант, резервирани няколко седмици преди събитието. За Нова година пък се планира още от август и септември, така че в началото на октомври вече няма нито една свободна къща и вила дори и в най-забутаното село в България. Пакетните предложения за по-изгодните хотели в и извън България също се изчерпват горе-долу по това време.

През ноември хората, които не са успели да се вредят за по-горните и не могат да си позволят СПА ваканция, почивка в Алпите или празничен пакет на баснословна цена там, където все още има места, започват да се оглеждат за ресторант или кръчма в града. Оказва се, че заведенията, които си струват, също са резервирани вече, понякога месеци напред.

Свободните заведения са или мизерни, или предлагат куверти на такава стойност, с която можеш да изкараш две седмици при нормални условия. Като се замисли човек за цялата блъсканица и суматоха в новогодишната нощ – колко трябва да чакаш, за да ти донесат вечерята, как после ще ръфаш студени меса и увяхнали салати, как музиката в най-добрия случай ще е някакъв посредствен оркестър, който свири евъргрийни от времето на баба ти, а в най-лошия – звучна, мазна чалга, и как не само ще търпиш, ами ще трябва и да се изръсиш за „удоволствието“… И направо ти се отщява да посрещаш Нова година където и да е освен вкъщи.

Празнуването с приятели и роднини пък в повечето случаи не се отличава с особена оригиналност. Дори се получава така, че ако няколко години подред празнуваш вкъщи, не можеш да си спомниш как точно си посрещнал 2005, 2006 и 2007. Удивително си приличат… Заради притесненията някой да не остане гладен, има три пъти повече храна, от колкото е необходимо. Натъпкваш се така, че не можеш да дишаш, гледаш някакви глупави празнични концерти и програми и към 11 вече така ти се спи, че едва гледаш. В 12 часа е обичайното слово на Президента, което слушаш с половин ухо, после има шампанско, заря и ако все още има хора, които могат да се движат, се изиграва едно дунавско хоро, за което всеки от участниците има собствено мнение.

Посрещането на площада на пръв поглед изглежда примамливо, но на втори – не съвсем толкова. Обикновено е студено, все пак е зима, участниците в концерта представляват някаква уродлива смесица от музикални стилове, с цел да се угоди на всички, но се получава точно обратния ефект. Опасно е – от всякъде летят пиратки, бомбички и други запалителни средства и трябва да си изключително ловък и наблюдателен, за да се опазиш някоя да не ти гръмне в ухото или да не ти отнесе някой крайник…

В крайна сметка излиза, че празнуването на Нова година или ти излиза скъпо и скучно, или евтино, но още по-скучно. Въпреки това го правиш, защото всички така правят…

Изводът – мислете за Нова година от юли, така че да си изберете най-готиното място на най-изгодна цена.

Вторият вариант, който все повече ми допада, е да празнуваш Нова година в някой друг ден. Кой да е – само да е различен от 31 декември срещу 1 януари. Може би следващият ден. Какво пък толкова, след като един ден не е достатъчен, след като няма капацитет да се покрият нуждите на толкова много желаещи да празнуват хора, защо да не се направят два дни…

По същия начин Свети Валентин може да се празнува на 15-ти февруари, Денят на жената – на 9-ти март, а празника на студентите – на 9-ти декември…

Да посадиш дърво

ноември 26, 2007

Миналата неделя времето беше лошо и събитието се отложи, но тази седмица всички шансове бяха на наша страна. Събрахме се доста хора. Автобусът ни стовари до една поляна и от лесничейството ни връчиха три инструмента за засаждане, нещо като триъгълна лопата с две дръжки, и три съда с миниатютни фиданки и ни пратиха на една обрасла с треволяк поляна. 

Аз си представях, че ще ни дадат някоя равна симпатична поляна с оразмерени редове, а дръвчетата, които ще садим, ще са поне метър високи. Тези бяха още съвсем малки – бебета дръвченца – някъде около 20-30 сантиметра високи и съвсем тънички, но с добре оформена коренова система. За да стане една такава издънчица дърво, високо поне 3 метра, са необходими минимум 5 години… Свикнали сме да приемаме съществуването на гори като даденост, но съвсем не ни минава през ума, че за да се превърне гората в това, което е, е необходимо много време и грижи. А унищожаването може да стане съвсем бързо – само с няколко замахвания на брадвата.

След като приключихме със саденето, слязохме да се разходим до плажа. Явно не ни бяха достатъчно добрите дела за деня, защото някой извади чували за смет и докато се разхождахме, събрахме доста боклуци, изхвърлени от морето на плажа.

Хубав ден беше 🙂

pict0990.jpg

Работи, за да не учиш

ноември 15, 2007

Тя е млада и нахакана, с лъскава права черна коса, солариумен тен, анцунг и маратонки. Говори оживено с някого по мобилния си телефон:

„- И да знаеш, само първата ми тема е 23 листа! 23 листа, чуваш ли, не 23 страници!! Как ще се научи това, не знам.“

(следва съчувствено успокоение от другата страна, явно)

„- Ако бях събрала достатъчно пари през лятото, щях да си купя изпита и въобще нямаше да се занимавам.“

(последното с тон, като че ли не е успяла да събере пари, за да си купи най-новия модел gsm или някакви фешън ботушки)

Чудя се на мен защо никога не ми е хрумвало, че ако имам достатъчно пари, бих могла да си купя изпитите… Чудя се на нея от къде й е хрумнало. Дали ей така се е събудила една сутрин и си е казала „Ами аз ако имам достатъчно пари, мога да си купя изпитите. Или пък направо дипломата.“ Друг е въпросът за какво й е тази диплома… Обаче пък от друга страна – явно има кой да й вземе парите, ако ги имаше.. И после – какво ставало с българското образование…

Повратна точка

ноември 15, 2007

Когато си вложил в някое начинание време, усилия, средства или чувства, или пък от всичко едновременно, но виждаш, че това начинание върви към провал.. Дали оставаш и продължаваш да влагаш още ресурси?

Ако оставаш,  дали го правиш, защото вярваш, че нещата могат да се променят към по-добро, или заради това, че вече си дал толкова много, че ако сега се откажеш, значи всичко е било напразно и ще бъде безвъзвратно изгубено. Или пък защото те е страх, че ще трябва да започнеш съвсем от начало и отново няма гаранция, че ще имаш успех…

Но пък, ако си тръгнеш, дали няма да се окаже, че всъщност си бил само на крачка от успеха и точно в този момент си се обърнал и си тръгнал в друга посока… Но това пък няма как да го знаеш предварително…

Въобще как е възможно човек да вземе решение в такава ситуация? Кое надделява? Коя е повратната точка, моментът в който си казваш: „Стига толкова, аз бях дотук“?

Дръвчета и надежда за хубаво време

ноември 14, 2007

На 18.11.07 (неделя) се планира засаждане на дръвчета в околностите на Варна. Кампанията е организирана от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и Държавно лесничейство – Варна.

Все още не знам точния час и място, но утре би трябвало да са известни вече. Има възможност да бъде осигурен транспорт и инструменти, така че ако желаете да се включите, трябва да ме уведомите най-късно до края на деня утре.

Много се вълнувам, защото винаги съм искала да посадя дърво! Само дано времето да е хубаво, за да не се провали мероприятието, както стана в София. Стискайте палци!

Мързеливичко

ноември 10, 2007

Днес е един такъв мързеливичък и сгушен ден. Стоя на топло и въобще не съм си подавала носа навън. Само поглеждам през прозореца колко силно вали и колко е мрачно и после веднага се връщам на уютното диванче или пред компютъра.

Станах в 12:30 и не ми се занимаваше с нищо сериозно, така че реших да подредя бележките си. Което, всъщност, само по себе си е едно твърде сериозно занимание, винаги отлагано за някой друг ден. Бележките ми представляват купчина от бели, жълти и розови листчета в различен формат, на които съм си записвала най-разнообразни и разхвърляни неща, които да погледна по-късно. Като започнем от имена на песни, които да издиря, филми, които искам да гледам, книги, които да прочета, адреси и телефони, които да си запиша, рецепти, които да подредя и още куп други щуротии…

Реших да направя и петте списъка на Мария, макар че нещата, които да направя до края на годината, малко ми се сливат с нещата за следващата година. Интересното е, че голяма част от нещата, които бих искала да направя, се въртят около пътешествия в и извън България. Да, много ми се пътува. Ама наистина много.

Междувремено слушам Conjure One, Andain, 4 Strings и като цяло си прекарвам един много приятен ден…

Блуждаещо

ноември 7, 2007

Във часовете малко пред разсъмване,
когато музиката е притихнала,
когато свещите една след друга гаснат,
а времето е спряло разнебитено,

по времето когато си допушваме
последните останали цигари,
допиваме последни капки в чашите,
танцуваме разсеяно със себе си,

когато си говорим приглушено,
а тихо се докосваме със погледи,
това е времето, когато сме най-истински,
най-истински сме именно във тъмното…

the pain you have to bear

ноември 7, 2007

Бях застанала в най-далечния ъгъл на терасата и знаех, че той е в стаята и всеки момент ще дойде. Стоях в ъгъла, защото нямаше накъде повече да отстъпвам.

Тогава той се появи, точно срещу мен, а в ръката си държеше пистолет. За момент ми мина през ума да скоча от терасата, като се хвана за перилата и се спусна до долния етаж. Погледнах надолу, не беше много високо, но… 

Не помръднах. Не ми достигна смелост. Човекът срещу мен стреля и куршумът ме уцели в ляво, от страни на гръдния кош.

Не се дръпнах, не паднах, не извиках. Просто стоях там. Все едно ми беше ясно, че щом съм останала, трябва да понеса болката безмълвно.

За момент никой не реагира и не направи нищо. След това се чух как казвам да ме заведат по-скоро в болница, повдигнах блузата си и видях, че всичко е в кръв…

pieces of a distorted mind

ноември 5, 2007

it’s never like you wanted it to be

because you never knew how you wanted it to be