Archive for март, 2008

7++ албума

март 30, 2008
Извън всякакви срокове и правила, понеже Янето ме натопи, понеже като обещая нещо гледам да го спазвам, а също така по-добре късно, от колкото още по-късно, ето го и моя списък с албумите, които по някакъв начин са докоснали душата ми.
По никакъв начин не успях да ги намаля до седем, съжалявам 🙂 Също така не прилагам никакъв нагледен материал, така че, ако някой се интересува, ще трябва да си потърси сам.
The Cranberries – To the faithful departed
Харесва ми носталгията в този албум, често си го пускам, когато ми е тъжно, когато чувствам, че съм изгубила нещо ценно безвъзвратно и когато чувствам, че вече нищо няма да бъде същото.
Nirvana – Unplugged In New York (1994)
Този албум си го записах от първата ми съквартирантка в 35ти блок. Един ден се прибрах от лекции, тя си го беше пуснала, а аз се изумих как така до този момент не съм ги слушала.
Scorpions – Best Ballads
Отново много сантиментален албум – напомня ми за вечерите в 1203 и китарата на Жоро.
Dream Theater – Scenes from a Memory
За тях научих от момчетата от 1411, и не само за тях, но и за доста други групи, които не съм предполагала, че ще ми харесат…
Guns’n’Roses – Use your illusion II
Не помня от къде попаднах на този албум, но пак беше по време на студентството ми.
Chambao – Flamenco Chill, Endorfinas en la Mente, Pokito a Poko
Попаднах случайно на техните албуми, но се влюбих за винаги.
Nightwish – Century Child
Албум, повечето песни от който, свързвам с един много специален човек.
И още:
Tiesto – Just be
Paul Oakenfold – Bunkka
Coldplay – A rush of blood to the head, Parachutes, X&Y
Royksopp – The Understanding, Melody A.M.
Dido – Life for rent, No angel

Стихии

март 30, 2008

Вдигам ръка и спирам вятъра

Затварям очи и идва нощта

Защо не мога сама себе си

да спра?

Часът на Земята

март 29, 2008

Часът на Земята е тази вечер в 20:00 ч. Изгасете осветлението си или възможно повече електроуреди за един час, за да покажете, че според вас има нужда от действия за намаляване на негативните последствия от глобалното затопляне.

Знам, че това няма да е кой знае какво, но ако наистина ви е грижа, то тогава може да се замислите какво бихте могли да правите през цялата година, за да помогнете.

душата ми плаче

март 25, 2008

Толкова е късно, а аз още не искам да си лягам. Знам, че утре ще съжалявам за това, но нека…

Три месеца не съм писала като хората, три месеца тялото и мозъкът ми бяха изцяло предани на работата. Обаче… може ли да живее човек така? Душата ми си иска и тя своето. Човек не може да живее далеч от душата си…

Днес на плажа плаках, но още не знаех колко тепърва имам да плача. Плаках донякъде от безсилие, донякъде от мъка, донякъде от нежелание да приема промяната. Плаках, заради всичките тези неща, които се случваха или предстояха да се случат. Заради това, че виждаш как някой, който ти е близък си отива, а ти нищо не можеш да направиш; плаках и заради това, че някой, който все още не си опознал, си отива, и вече нищо няма да е същото… За пореден път…

the end of an era

март 25, 2008

Natalie Merchant – Thick As Thieves

Мразя, когато свършват епохи,

колкото и кратки да са били.

Знам, че всяко нещо си има край –

и най-хубавото, и най-лошото.

Което донякъде е успокоително…

Знам, че всяко нещо си има цена,

която рано или късно трябва да си платим…

Знам и че посоката на живота е напред,

и само напред,

и никога не се връща обратно..

Мъка

март 25, 2008

Когато яхтата с черни платна

пристигна в безмълвното пристанище,

тя стоеше неподвижно на плажа

с насълзени и празни очи,

насъбрала дълбоко във себе си мъката,

скрита така, че да не й личи…

Доброта

март 17, 2008

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!…
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

Петя Дубарова

плажът на калинките

март 7, 2008

Денят бе мрачен, а морето – мътно,
калинките се раждаха на пясъка,
пълзяха безполезно и наникъде,
и падаха в изровените стъпки…

Небето се опитваше да плаче,
да се отърси от неназована мъка…
И тихо, неповикани от никого,
калинките умираха в съня си…

Празен лист

март 6, 2008

Един месец и нито дума. Думите не идват. В главата ми гъмжи от информация, но не остава място за мисли, чувства, усещания, нищо различно от ежедневните тревоги… Не че не допусках, че ще се случи така, но… Rat race в пълния смисъл…

Чудя се дали не се връщам в изходната позиция – това, от което се опитвах да избягам…