Archive for септември, 2008

Няколко причини, въпреки които няма да прослушам чалга

септември 8, 2008

От известно време някак вече не е модерно да се възмущаваш от чалгата. Тя постепенно се превърна в поп-фолк, прокрадна се в ежедневието на повечето хора и се намести там, където най-малко очакваш да я срещнеш. Вече не е вярно, че само простаците слушат чалга – слушат и хора интелигентни и свестни… Чалгата успя да се маскира като още един стил музика и хората започнаха да твърдят, че я слушат просто защото им харесва и им носи положително настроение…

Въпреки това, за мен чалгата си остава символ на всичко, което презирам и намирам за просташко. Много хора са се учудвали, че не слушам такава музика или са ми казвали „Да бе, ама на две-три ракии ще прослушаш, всеки го прави.“ Истината е, че на такава музика дори не мога да се напия…

А това са някои от най-тъпите причини, които са ми изтъквали, за да започна да слушам чалга:

1. Защото всички правят така.

Не мога да повярвам, че това може да е причина, за да направиш каквото и да е…

2. Защото вече ги дават по всички телевизии, даже и по bTV, Канал 1 и Нова, включително и по големите празници.

Не гледам телевизия.
Телевизията запълва празнотата в главите на повечето хора. Други просто се опитват да заглушат мислите, които не им изнася да приемат.

3. Поп-фолк звездите ги има и в лъскавите списания.

Толкова по-зле за тях. Списанията, имам предвид. Значи или не са били толкова лъскави, или вече не са толкова лъскави.

4. Чалгата вече не е това, което беше. Има много хубави и качествени песни, вкарват и модерни елементи. Мазните чалги от типа на „Доко, доко“, „Тигре, тигре“ и „Радка пиратка“ са отдавна в миналото, или ако ги има, се пускат само в най-долнопробните кръчми. Освен това певиците са много способни и талантливи, защо се вторачваме само в устните и в циците им.

Ами защото те затова са направени – да се вторачват в тях…

Колкото и полирана, шлифована и лъскава да стане чалгата, никога няма да я приема, заради това, че в основата си винаги остава една и съща. Култура за масовата публика с много малко и еднообразно съдържание зад помпозната си същност. Ушите и очите се залъгват, душата се вълнува от на пръв поглед универсалното чувство – любов… Но всъщност от където и да го погледнеш, мотивите за човешките действия се свеждат само до простичките секс и пари. Сексът е пари, парите са секс.. Няма нужда да се усложняват нещата, нали?

Всичко е повърхностно, а текстовете са лесно смилаеми. Думите са ежедневни, лесно произносими, а римите са клишета. Не подтиква към размисъл, не отключва въображението. Не поставя абсолютно никакви въпроси…

Ама тя чалгата не претендирала за изтънченост всъщност, тя била само за разтоварване или забавление… Ами ако е така, аз имам други много по-добри идеи за разтоварване и забавление…

Не искам да обвинявам никого в нищо, но все пак – защо слушате чалга?

Кръгла купа със спомени

септември 7, 2008

Лятото мина без да посетя нито един концерт или фестивал… Не че не ми се искаше, обаче… Лятото е толкова кратко и времето все не достига за всички места, които си си набелязал. Пък и като броиш дните от събота до събота… Цифром и словом лятото се състои от тринадесет съботи и недели… И две седмици отпуск…

Не, не че не пътувах. Даже пътувах и то доста много. Бях в Амстердам, Бакум, Мадара, Камчия, Хасково, Рила, Кара дере, Круша, Шкорпиловци, Говедарци, Смолян. Направо не усетих как мина времето…

Толкова много емоции и вдъхновения останаха неописани. Толкова исках да пиша за необикновените си приключения в Амстердам; за усещането да караш колело сам през нощта в един непознат град; да пушиш трева на терасата на една романтична кооперация; за плуването в Северно море; за нощта, в която вечеряхме на надвисналата скала на Мадара; за това как открихме как се правят най-вкусните печени картофи на жар; за аромата на току що сварената кайсиева ракия на баща ми; за Рилските езера, погледнати от там, от където съм мислила, че никога няма да стигна; за една много гореща и страстна нощ на палатка; за плажа от Черни до Бели нос и за сребърните блестящи скали; за бурното море на Шкорпиловци, което се успокои едва на сутринта, когато вече трябваше да си тръгваме; за ранната разходка по брега, докато всички още спяха; за дъжда; за червената луна и за звездите, които така и не се появиха… Така ми се искаше да опиша и да запазя тези спомени, както пазя миди, рапани и камъчета от местата, където съм била, в една кръгла стъклена купа…

А може би сега, точно сега, е момента да ги опиша. Есента приближава, колкото и да се надявам лятото да ни отпусне още няколко топли съботи и недели… Но човек има нужда и от спокойни моменти, за да се наслади на хубавите си спомени, да ги огледа с носталгична усмивка от всички страни, и след това да ги пусне в купата и да погледне напред.

Откраднатите нощи

септември 5, 2008

Откраднатите нощи са безлунни,
в тях няма облаци, звезди, дори небе.
Такива нощи са извън пространството,
в тях времето престава да тече.

Откраднатите нощи са безшумни,
те пазят тихи стъпки и прошепнати слова.
В такива нощи всичко ти се струва истинско,
но нищо не остава след това.

Откраднатите нощи са безумни,
непокорни, откъснати насила от реалността.
Те идват от различни измерения
и си отиват тихичко на сутринта.