Archive for юни, 2007

Hit the Road

юни 26, 2007

Какъв невероятен уикенд! Толкова емоционален и изпълнен със събития до максимум. Винаги съм си мечтала за това – да се качиш в колата и да потеглиш нанякъде, без много планиране, без подготовка, без високи очаквания. Точно тогава се случват най-неочакваните и най-незабравимите неща.

Макар че ние все пак имахме някаква цел – най-бегло очертана като посещение на Плиска и Велики Преслав, с минаване по възможно най-забутаните и неизвестни селски пътчета. 

Плиска се оказа едно голо поле с разхвърляни камънаци тук и там и нито едно дръвче за сенчица. Въпреки всичко най-ентусиазирано го разгледахме, като дори се опитвахме да разгадаем коя купчина от камъни какво е, според схемите и табелите.  Впечатлението ми е, че на прекалено тясно място, българските ханове са се опитали да построят възможно най-много, а самото място можеше и да е малко по-стратегически избрано. Не знам дали заради жегата, но ми беше малко трудно да си представя самите сгради. Хубавата новина е, че в музея имаше макети на някои от сградите, които изглеждаха наистина много впечатляващо. Една от сградите – Голямата базилика – дори беше в процес на реставрация и си обещахме да отидем да я видим пак след две години, когато бъде завършена.

По пътя към Велики Преслав попаднахме на табела за аула на хан Омуртаг. Явно сме били изпаднали в някакво умопомрачение заради жегата, защото решихме да го потърсим. След като карахме 10тина минути по един черен път, след като се върнахме, защото не можахме да го намерим, след като питахме един местен овчар и след като отново карахме пак по същия път, най-после стигнахме до нова купчина камънаци. Тя всъщност повече приличаше на църква, затова решихме, че това не може да е аула и продължихме напред. Най-накрая стигнахме до едни разкопки – за първи път видях истински разкопки в процеса на работа – но от аула не се виждаше ни следа. Този път жегата направо ни разказа играта и на бегом се върнахме към колата и се втурнахме към Преслав.

Едно крайпътно заведение ни спаси от гладна и жадна смърт, но за съжаление не и от жегата. След като хапнахме и пийнахме подобаващо, продължихме да разглеждаме новата порция от камънаци 🙂 Велики Преслав ми хареса доста повече. Дали защото бяхме заредени с нови сили, дали заради дръвчетата, които се мяркаха тук там, или планината, което се виждаше в далечината, но беше доста по-приятно. Тук много добре беше възстановена крепостната кула, с бойниците и даже с отворите, през които се изливало горещото олио върху нападателите.

Последният етап от пътуването трябваше да е плаж на язовир Тича, което си беше кардинална грешка. На брега на язовира се бяха наредили рибари, плаж разбира се нямаше, а водата приличаше на мътилка. Естесвено, че не се къпахме, ами се впуснахме в умилителни спомени за Варненския плаж.. Колкото и да е мръсно,  пак е сто пъти по-добре.

На връщане хванахме един невероятен залез над Камчия. Всъщност  бяхме спрели да снимаме реката, и точно в този момент слънцето започва да се снишава. Получиха се чудни кадри, но снимките естествено още не съм ги прегледала и пообработила 🙂

Най-хубавото беше, че въпреки жестоката жега, никой от нас не мрънкаше. Точно обратното – имаше някакъв невероятен синхрон в желанията ни – да видим още един камък, да спрем да снимаме онзи облак или пък да хапнем сладолед 🙂 И толкова много се смяхме…

Вечерта завърши на салата с домати и сирене у нас (макар че уж всички бяха на предела на силите си). Гледахме снимките и имах чувството, че не искам този ден никога да свърши… А беше едва събота..

Advertisements

Искам да съм охлюв

юни 21, 2007

То се е видяло, че ми е тръгнало да снимам охлюви, ама…

В тази жега, просто няма как да не завиждам ей на този сладур тук. Като го гледам как е изпънал рогца, под капките на водата от фонтанчето, направо се умилявам. Снимката е правена в небезизвестната варненска бирария „Алба“ преди няколко дни. За съжаление колегите бързаха да се прибираме на работа и не успях да направя особено качествени снимки, та се наложи да ги поорежа малко, за да се види създанийцето в цялата му прелест.

pict8378_2.jpg

pict8381.jpg

Заклинание

юни 20, 2007

blue_eye_small.gif

Не отминавай никое „Обичам те“,
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.

Не отминавай никое „Обичам те“,
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.

Отново се поспри, не отминавай,
да те погледат, остави, очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.

Николай Христозов

п.с. Интересното е, че дълго време търсих това стихотворение, без да знам кой е автора му и днес съвсем случайно попаднах на него. 🙂

Тази сутрин

юни 14, 2007

Тази сутрин, когато отворих прозореца, миришеше на солено море. Тъкмо си мислех, че съм загубила способността си да го усещам, защото съм прекалено привикнала към него.

Когато слизах с асансьора, усетих мириса на кафе. Не пия кафе, но има нещо много уютно в миризмата на току що сварено кафе рано сутрин.

По улицата миришеше на цъфнали липи. Все още само смътно, но предусещам момента, когато ще разцъфтят напълно и момента, в който лятото ще започне наистина.

А покрай църквичката миришеше на прясно окосена трева. Като на село рано, рано сутрин, след дъжд…

Love, take me away…

юни 8, 2007

Днес бях край морето сама. Има моменти, които не искам да нарушавам с ничие друго присъствие. Заради вятъра и облаците, на плажа нямаше почти никакви хора. Беше точно така както най-много обичам. Само аз и морето. Не обичам да го деля с никого. Задушните, пренаселени плажове ме ужасяват.

В момента, в който седнах на пясъка, слънцето се показа. Всъщност пясъкът беше топъл, а вятърът не духаше толкова силно. Събух си сандалите, а после легнах направо върху пясъка, без да ми пука за дрехите, с които бях.

Слънцето топлеше лицето ми, а вятърът подухваше и ми разпиляваше косата. От някъде се чуваше „Love, take me away“ на Smokie. Лежах си, взимах пясък в шепата си и го пусках да изтече межу пръстите ми…

Strawberries, cherries…

юни 3, 2007

Ягоди, череши и носталгия по 60-те… Гласът на Ville Valo, устните на Natalia Avalon… Ville Valo изпуска облак дим, Natalia гледа прелъстително. Сигурно гледам клипа за 20ти път. Има нещо в него, което ме привлича ужасно много.

Лято е. Искам да си вдигна чукалата, да избягам от всичко и да купонясвам на плажа до сутринта. Искам алкохол, секс, наркотици и рокендрол. Хайде вместо рокендрол може да е диско или техно… 🙂

Песента е от саундтрака на филма Das Wilde Leben.