Archive for февруари, 2009

Амстердам 2008 – част 4

февруари 15, 2009

Два дни определено не са достатъчни, за да разгледаш каквото и да е от Амстердам. Още повече, че докато се изнесем от Бакум, става обяд. Тъй като първия ден не бях видяла почти нищо от самия град, сега ми се иска да обиколя по-голяма част от центъра, парковете, да видя Цветния пазар, да посетя музея на Ане Франк и като цяло да усетя атмосферата. Макар да имаме уговорка да се видим по някое време с част от групата от конференцията, решавам да тръгна от начало сама.

Минавам по широка улица, която е превърната в бит пазар. От двете страни са разположени стотици сергии, където се продава всичко, което можеш да си представиш. Разстоянието между сергиите е запълнено с множество хора от различни раси и народности. Тук не може да се кара колело, така че се налага да го бутам.

След това минавам през Osterpark, а после и през Sarphati park. Всички паркове са изключително поддържани, със зелена тревичка и задължително езерце с патици. По поляните са налягали хора, събота следобяд е, правят си пикници и се припичат на слънце.

Минавам през площада, където се намират Rijksmuseum, Van Gogh Museum и Stedelijk Museum. В Амстердам има толкова много музеи, че е невъзможно да посетиш всички – музей на лалетата, музей на мадам Тюсо, на тревата, на модерното изкуство, морски музей, класическо холандско изкуство, исторически, археологически, на секса и на каквото още се сетиш.

Накрая стигам до Vondel park – най-големия парк в Амстердам. Атмосферата и тук е подобна – хора, разпънали одеала по тревата, велосипедите до тях, в казиното има сватба, под моста разни хора пушат трева. На открита сцена има концерт, спирам да послушам малко.

После започва да вали. Не силно, но е неприятно, защото нямам подходящи дрехи. Хората в парка не се трогват от дъжда, никой не хуква да се прибира, само се преместват под дърветата и продължават да пикникуват. Аз също се скривам под едно дърво и чакам да спре. Времето обаче напредва, а аз все още не съм видяла и половината от планираното. Като намалява малко, тръгвам към централната част на града.

Малко преди музея на Ане Франк, накъдето съм се запътила, ми се обаждат познатите от конференцията. Казвам им, че ще се чуем по-късно и точно в този момент ми пада батерията на телефона…

Оказва се, че пред музея има огромна опашка. Не ми се чка толкова и продължавам разходката. Минавам по търговската улица – много магазини, много хора и отново забранено за колела.

Малко по-късно съвсем случайно се озовавам на цветния пазар. Все още ръми леко, а започва и да се смрачава. Сергиите май скоро ще да започнат да затварят и се притеснявам, че няма да ми стигне времето. Все пак успявам да избера няколко магнитчета, лалета и платнена торбичка с надпис „This bag will take you higher“.

Връщам се до музея, опашката е намаляла вече и бързо успявам да вляза. Вътре е по-различно от колкото си го представях, защото няма никакви мебели. В стаите има проектори с филми, които разказват различни части от историята. Отново ми става много мъчно и дори се разплаквам. Спомням си колко бях впечатлена от дневника на Ане и колко ме промени тя. Опитвам се да направя една снимка за спомен, но охраната веднага ме скастря.

От музея излизам доста подтисната. Вече не зная какво да правя и къде да отида. Това, че нямам телефон ужасно ме тормози. Поне дъждът е спрял. Влизам в един специализиран магазин за халюциногенни вещества. Питам за гъби. Продавачът е много любезен, пита ме от къде съм и ми дава брошурка с продуктите. Оказва се, че гъбите са доста скъпи, продават се в порция най-малко за двама, а действието им продължава доста дълго. Освен това не е препоръчително да се изпробват самостоятелно, хубаво е да има някой, който да те наглежда, защото действието може да се прояви по различен начин. Решавам, че не е най-подходящия момент да правя подобно нещо и тихичко се изнизвам от магазина.

Иска ми се да видя квартала на Червените фенери по-тъмно, обаче така и не успявам да го открия. Пък и ме хваща мъничко страх да ходя сама там.

Решавам да се прибера, за да си заредя телефона и да мога да се свържа с компанията, но някъде по това време успявам да се изгубя. Улиците в централната част на Амстердам са доста оплетени и непоследователни. Дори и с карта ми е трудно да се ориентирам и се оказва, че се въртя в кръг. Непрекъснато излизам на площад Дам – сигурно поне три пъти, докато накрая си казвам да се взема в ръце и успявам да тръгна в правилната посока.

За лош късмет, когато пристигам се оказва, че в квартирата няма никого. Няма и как да се свържа, няма къде да си заредя телефона и ми остава единствено да чакам… Напразно се опитвам да си включа телефона и да извадя от там номера на някой от познатите, за да пробвам да звънна от някъде другаде…

За да оползотворя времето тръгвам да се разхождам из квартала. Намирам един единствен магазин, който работи, въпреки че все още е едва 10 часа. Купувам няколко пакета със стропвафели за подаръци. Цените са по-високи от колкото в магазина на летището… Явно хората си ценят труда.

После решавам да изпуша една трева като за последно. Купувам я от една малка будчица и сядам да я изпуша в едно паркче. Странно, но отнов нищо не се получава 🙂 Е, определено не съм си представяла така последната вечер в Амстердам, но какво да се прави.

Накрая тръгвам да се прибирам по тихите улици с раздрънканото лилаво колело.

Необичаен град, необичайни преживявания. Определно не мога да кажа, че съм се чувствала като стандартна туристка… Не видях червените фенери, не се возих на корабче, не ядох смешни бисквити (а всички ме питаха това). За сметка на това мисля, че го видях и усетих по съвсем различен начин, от вътре някак, непредубедена, потопена презглава в атмосферата и дори леко надрусана от нея 🙂
И смятам, че си заслужаваше.

Първа част

Втора част

Трета част