Archive for юли, 2007

Цветно

юли 20, 2007

Нещо цветно и свежо за разведряване на обстановката: Флоксът ми цъфна 🙂

pict9190_sm.jpg

Advertisements

Ще ни чуят ли?

юли 20, 2007

Едно клипче на Симион Патеев от протеста „За природата и свободата на словото“ снощи в София… Докато го гледах ме побиха тръпки. Честно. За първи път толкова много и така добре организирани хора с ясна представа за какво са там и какво искат. От друга страна – отразяването от медиите не беше на добро ниво, от клипчето на Симион става много по-ясно какво точно се е случило.

А това е една много хубава статия на Йовко Ламбрев: За природата и свободата на словото…  

Мъчно ми е, че във Варна се събрахме толкова малко хора  – едва десетина може би. За сметка на това имаше журналисти, но нямаше какво да снимат. И мен даже ме срам да публикувам снимки. Миналия петък на шествието с бяло-зелените балони имаше много повече хора… Но тогава пък никой не отрази събитието.

Все пак си мисля, че това, което правим и във Варна, не само в София, не е напразно. Надявам се, че хората, които ни видяха, които се подписаха в подписката, които ни поздравиха и ни насърчиха, дори хората, които просто минаваха оттам и ни мернаха с периферното си зрение, тези хора поне мъничко да се замислят и да си кажат, че не всичко е загубено, че все още има смисъл. Че това, което правим не е за тоя дето духа и ако настояваме в исканията си – най-после ще ни чуят….

п.с. Срам, не срам, ето ни и нас:

 Протест, Варна, 20.07.07

За българската природа

юли 19, 2007

Напоследък се случват толкова много и толкова нелепи неща едновременно, че почвам да се чудя в коя държава и в коя година живеем… Не съм писала за тях, тъй като много блогъри вече са ги отразили доста по-подробно, от колкото аз бих ги отразила. Ако се чудите от къде да започнете – Блогосферата е добра идея.

Довечера историята продъжава: НЯМА ДА МЪЛЧИМ ЗА БЪЛГАРСКАТА ПРИРОДА!


 

Свобода на словото?

юли 16, 2007

Едва ли има активно или не чак толкова активно пишещ български блогър, който да не е разбрал какво се е случило с Мишел Бозгунов – един от хората, които най-изчерпателно отразяваха темата за протестите за парк Странджа. (“Странджа”: Да мълча или не?). Аз лично останах като втрещена от факта, че човек, който заявява активната си гражданска позиция за подобна справедлива кауза, може да бъде обвинен в подстрекаване към незаконни действия. Това е толкова … не цинично, не нагло, не тоталитарно, просто не знам как да го нарека….

Преди малко бях много приятно изненадана да видя, че вече над 60 души са изразили позицията си по въпроса (Кой се страхува от истината?, Полицейщина) , а новината е била отразена от в-к Дневник  (Полицията привиква блогъри заради протестите за Странджа ) и от bTV. bTV също е съобщила, че днес МВР ще направи изявление по случая. Очаквам го с нетърпение….

Междувременно съм готова да подкрепя всяка инициатива в защита на свободата на словото.

Варна за Странджа

юли 13, 2007

В продължение на протестите, които организирахме във Варна в събота (07.07.07) и вторник (10.07.07), довечера отново ще се съберем, защото сме решили, че няма да оставим нещата, докато не видим ясен резултат.

Това ще стане ясно до края на деня, когато в Парламента трябва да бъде гласувано допълнението, че „всички нормативни актове за паркове, защитени местности, природни забележителности, исторически места и буферни зони, издадени към 30 юни 2007 г., не подлежат на обжалване“ – Извънреден закон прави защитените зони необжалваеми.

Дори и след приемане на тази корекция обаче, ще има още много работа за вършене. Според юристи този законопроект е противоконституционен, а освен това съвсем няма да попречи на издаването на строителни разрешения в нарушение (Закони има, но не се спазват). За това е много важно да следим какво точно се случва и какви са последиците от това.

Протестът в събота беше сравнително добре отразен от медиите, но на преден план излезе идеята за забраната за влизане на автомобили в Морската градина (по-подробно тук). Във вторник нямаше никакви журналисти, но за сметка на това имаше доста полицаи. Те се отнесоха с разбиране, като единствено ни попитаха какво смятаме да правим и след като ги уверихме, че няма да блокираме движението или да създаваме неуредици, останаха да ни наблюдават от отсрещния тротоар.

Протестът мина изключително добре, хората, които минаваха, се интересуваха и подписваха петицията. Присъединиха се няколко младежи, които даже нарисуваха няколко плаката върху картони и останаха с нас до края.

Идеята за довечера е следната:

НЕКА 13.07.2007  НЕ БЪДЕ ФАТАЛЕН ДЕН ЗА СТРАНДЖА!
 
В петък 13.07.2007 в 19 ч. пред Севастопол ще се събeрeм, за да направим
бяло-зелено оптимистично шествие в знак на надежда за спасение на природата ни.

Очакваме ви облечени в бяло-зелени дрехи (и по-възможност с бяло-зелени балони в ръце и бяло-зелени прически 🙂 ).

Природата не е само наша – тя е и на тези след нас!
Нека им я осигурим!

Присъединете се към мирното гражданско протестно шествие ЗА СТРАНДЖА ПАРК!

За повече информация следете новините на zelenavarna.org.

Почистване на Пирин

юли 12, 2007

Преди няколко дни разбрах за една чудесна инициатива за събиране на отпадъци в защитени територии и природни паркове в България. Тази година събитието се организира за десети път и ще се проведе в Пирин от 26ти юли до 7ми август. Сигурна съм, че ще е много вълнуващо преживяване. Няколко дни ще има семинари на различни теми, свързани с глобализация, природозащита и живот в хармония с природата, а след това ще се направи преход с почистване по маршрут х. Пирин – х. Каменица – х. Яворов.

За съжаление, вече бяхме направили плановете си за отпуска няколко седмици по-късно. 😦  Но пак ще сме в Пирин!! Обещавам да не замърсяваме и по възможност да събираме отпадъци, ако са останали след почистването. 🙂

Повече информация има тук:

Тазгодишното почистване на Пирин ще е съчетано с екологични уъркшопове и семинари 

Покана за почистване на Пирин

Who am I?

юли 11, 2007

Интересен клип с неочакван край 🙂

/Видяно от gorichka.bg/

Нека Странджа да остане

юли 3, 2007

Всичко, което се случва през последнитe няколко дни, е толкова невероятно…  

Съдът постановява, че един невероятно красив природен парк няма да бъде повече парк и го оставя на произвола в ръцете на хора, които смятат, че всеки милиметър зелена площ трябва да бъде бетониран. (ВАС заличи Природен парк Странджа)

Страшно е когато виждаш, че това се случва пред погледа на цяла една държава и почти никой не смята, че това е нередно.

Страшно е да виждаш, че единствените хора, които се осмеляват да протестират срещу тази нелепост, биват арестувани. (Странджа – протест – около 20 арестувани , Граждански протест в защита на Странджа: понеделник (продължение))

Страшно е да виждаш, че всичко това става тихомълком и не е отразявано в почти никакви медии или ако е отразявано това става по неясен и завоалиран начин.

Съжалявам, че не живея в София и не можах да участвам  в протестите в петък и понеделник. Във Варна в петък имаше някаква наченка на протест, но присъстващите бяха само двайсетина и никой от околните не разбра за какво са се събрали. Журналистите дори отказаха до дойдат на място и да отразят събитието, защото не било интересно!

Искрено се надявам идеята за 07.07.2007 да се осъществи – в събота от 11ч. на „Акациите“ ще се съберем и ще спрем движението на колите, които най-невъзмутимо си влизат в Морската градина (още един парк, в който мнозина виждат единствено източник за печалба на мнооого пари….). За повече информация – http://www.zelenavarna.org

Много се надявам и се моля всичко това, което се опитваме да направим, да не е напразно!

Hit the Road II

юли 2, 2007

Твърдо решени да не изневеряваме на традицията да отпрашваме за някъде през всеки уикенд от това лято, тази седмица избрахме маршрута Кранево-Албена-Добрич. С автобус. Няколко познати с изумление ме питаха дали не сме луди. Не, не сме. Вярно, с кола е по-удобно и по-бързо, но пък няма нищо по-хубаво от авантюристичното усещане, което дава пътуването с автобус.

Кранево ми се видя малко скучно селце, все още не напълно завладяно от строителната мания, но пък с добри изгледи това да се случи скоро. Плажът беше прекрасен – чиста синя вода, ситен жълт пясък и много, ама страшно много миди в най-невероятни цветове и форми.  Толкова бяха красиви, че ми се искаше да ги събера и да си ги отнеса вкъщи всичките, но ми стана ясно, че това е изгубена кауза. Задоволих се да ги снимам, заемайки супер странни пози, коeто сигурно много е забавлявало околните плажуващи, а пък моите приятели взеха да се правят, че не са с мен.

Разходихме се пеша до Албена по брега, направихме едно малко плажче там, a после обиколихме и комплекса, даже два пъти. Това, което най ми хареса в Албена е, че има простор, много зеленина и малки китни градинки, накъдето и да се обърнеш. Няма разкопки, няма прахоляци и прехвърчащи камиони. Някои от старите хотели бяха реновирани, а един или го реновираха, или се строеше, но това не можеше да се види, защото целият беше загърнат с голямо зелено платно и почти се сливаше с пейзажа.

От Албена хванахме едно такси и се озовахме в Добрич. Току що бе валяло и беше много чисто и свежо. Идеята да посетим музея на Йордан Йовков не се осъществи, тъй като се оказа, че не работи в събота и неделя. Не мога да си обясня защо повечето музеи не работят уикендите, при условие, че малко хора биха се навили да си вземат отпуск специално за това. И без това малко хора посещават музеи по принцип.

След известно обикаляне, успяхме да си харесаме най-после местенце, където да хапнем. Оказа се, че никак не сме сбъркали в избора и даже останахме предоволни от обслужване, цени и качество. Мястото се нарича Моцарела.

За наше щастие, все пак успяхме да изпълним част от културната си програма. Художествената галерия работеше  – и то до 6! Може би нарушихме спокойствието на три лелички, които са се надявали тайно да си тръгнат по-ранко, но те все пак проявиха голяма любезност и ни разведоха из галерията. За 1 час не успяхме да видим много, но пък си заслужаваше – не всеки ден виждам картини на Владимир Димитров – Майстора и Златю Бояджиев в оригинал.

Накрая имаше едно малко произшествие, но то иначе нямаше да е интересно. В галерията ни упътиха, че автогарата е „като излезем и все направо“… Хубаво, ама се оказа, че вървим в грешното направо. След около 15 минути вървене, се усъмнихме и питахме… „Ами, тръгвате в обратната посока и все направо…“, ни казаха. А после ни заваля и дъжд. Приятен, освежаващ летен дъжд, само че вече бяхме доста изморени и не му се зарадвахме особено…

Е, стигнахме най-накрая, даже хванахме маршрутката в последния момент. Все още валеше дъжд и над ширналото се зелено поле видях най-красивата дъга. Пътувахме към нея и двата й края докосваха земята, но така и не можахме да минем отдолу 🙂

После заспах кротко и докато се усетя, вече бяхме във Варна…

EXIT 007

юли 2, 2007

От 12ти до 15ти юли в Нови Сад, Сърбия ще се проведе EXIT 007. Попаднах случайно на новината, докато търсех информация за Chicane, а после за транс музика. Звучи прекрасно – музикален фестивал в братска Сърбия  – тоест не много далеч, но пък в чужбина, един куп любими изпълнители – Massive Attack, Timo Maas, Roger Sanches, Eric Prydz и още много, много други… Цената на целия куверт е – забележете – само 240 лева (включително пътни, нощувка и билет за фестивала), а нощувката е на къмпинг в Петроварадинска крепост. Това не знам къде е и как изглежда, но ми звучи много приключенски.

За съжаление няма да ходим, защото вече сме си купили билети за концерта на Chambao… Чудя се, ако не бяхме, дали щяхме да отидем. Нима парите или липсата на собствен автомобил са достатъчно оправдание? Какво всъщност ни пречи да бъдем спонтанни?