Archive for февруари, 2010

Просто мама

февруари 13, 2010

Да, знам, тотално съм си зарязала блога… Всъщност може да се каже, че съм зарязала целия си предишен живот – работата, приятелите, хобитата и въобще всичко. Явно такъв е механизма, все пак една майка има нужда от 99% от вниманието и силите, за да опази и отгледа безпомощното същество.

Всъщност не мога да кажа, че се оплаквам. За момента дори изпитвам някакво удоволствие да функционирам в една плоскост. Сякаш съм била преуморена от това да бъда толкова много неща едновременно, та сега ми харесва да бъда просто майка, без да е необходимо да бъда каквото и да било друго. Да си лентяйствам и мързелувам, с прекрасното извинение, че съм много „заета“ да гледам детето си. Не, не искам да кажа, че си нямам работа по цял ден. Но работата е съвсем друг тип, обикновена домакинска, ежедневна, повторяема работа, която ангажира едва няколко процента от мозъка ми 😉 Също така имам и прекрасно извинение да не се занимавам, с хора, които не са ми приятни 🙂

Прочетох си пак една статия, която съм писала преди почти 4 години. Тогава определено не съм била готова да бъда майка, но сега знам, че когато забременях – вече бях. Да, наистина не съм същия човек. Наистина не мога да вземам решения само за себе си, защото винаги, от сега нататък ще мисля и за нея. Наистина не мога да правя каквото си поискам и когато си поискам. Но всъщност, в момента нямам нищо против това.

Дали си е струвало? Не съм от тези, които ще кажат, че детето е смисълът на живота им, че го обичат повече от всичко друго на света. Няма да залея блогa, Facebook-a, или някоя друга социална мрежа, със снимки на бебето си, няма да си сложа нейна снимка като аватар, нито пък ще пускам всеки ден статии, видео клипчета и прочие информация за това как спи, яде, ака, има зъбче и т.н и т.н.

За мен е достатъчно да съм сигурна, че я обичам, още от първия момент, в който видях теменужено сините й очи и докоснах малкта й ръчичка. Че обожавам да я виждам как бърчи носле и отваря устичка като малко пиленце, докато търси да засуче, да я гледам как спи блажено и невинно в най-невероятни пози, да я слушам как се смее, докато я гъделичкам с нос по коремчето, как расте, развива се и се учи всеки ден, всяка минута и всяка секунда.

За момента ми е напълно достатъчно да бъда до нея. И да я обичам с цялото си сърце.