Archive for the ‘Урбанистично’ Category

Царя на пътя или Негово Величество Автомобилът

август 28, 2008

Поради безобразно лошото качество на обществения транспорт, да имаш личен автомобил се превърна в задължитело условие. Поради някакво криво разбиране за обществено положение, да имаш автомобил стана и белег за благосъстояние. Да имаш дори и най-старата трошка втора или даже трета употреба, е по-престижно от това да се возиш с градски транспорт или велосипед. Възникна и народната „мъдрост“, че ако човек след 30 годишна възраст все още не си е купил кола, то той е пълен неудачник.

От вътрешността на автомобила си всеки шофьор се чувства неуязвим и недосегаем да обижда, псува и нагрубява всички останали – пешеходци, велосипедисти, други шофьори – доколкото, разбира се, е сигурно, че другият не го чува и няма да си докара някой здрав бой. От вътрешността на автомобила си шофьорът се чувства неуязвим да кара с висока скорост и да застрашава не само своя, но и живота на всички, с които се разминава на пътя…

Автомобилът изкривява представата за разстояние. Ходенето пеша става някакво досадно задължение. Дори и за 5-минутни разстояния започва да се ползва колата. Ако до някое място няма път с кола, никой не си и помисля да отиде там. Което всъщност е хубаво. Докато и до там не прокарат път.

Не съм против автомобилите. Те всъщност ти дават свободата да отидеш някъде, до където няма градски транспорт, свободата да не се съобразяваш с разписания и други хора. Ако си купя автомобил, то ще е единствено, за да пътувам извън града с него.

Но не се ли е превърнал автомобилът от средство в самоцел? Вместо да ни служи, ние започваме да служим на него. Задръстваме се, задушаваме се с автомобили. По улиците няма място за хора, има място само за автомобили. Няма място за дишане от автомобили. Търсим средства да осигурим паркинги, да разширяваме улиците, вайкаме се за цените на бензина, а всъщност решението е толкова просто. Вместо да се поощрява увеличаването на броя автомобили, което е порочен кръг – повече автомобили, повече паркинги, по-големи улици, още повече автомобили, защо не се инвестира в по-качествен градски транспорт, велоалеи и по-добри условия за хората да вървят пеша… Защо пътуването с автобус, трамвай, тролей да не се превърне в нещо нормално, от което не ти се гади, само като си помислиш за него? Защо ако някой работещ престижна професия отива с колело на работа, на него се гледа по-скоро с някаква насмешка или недоумение? Какво трябва да се случи, за да се променят нагласите?

Advertisements

Urban Behaviour

януари 28, 2008

Тази сутрин прочетох размислите на esanmor за неволите на пешеходците. Започнах да й пиша коментар, но той стана прекалено дълъг и реших направо да го публикувам като отделен пост. Това ми е много болна тема и всеки път като се замисля, ми става много тъжно и тягостно.

Никак не ни е лесно на нас, хората, които не притежаваме личен автомобил. Ни като (се опитваш да) пресичаш, ни като (се опитваш да) вървиш по тротоарите пълни с паркирали коли. Но това е само едната страна на проблема. Защото пешеходците се ядосват на шофьорите, а шофьорите – на пешеходците (че и на велосипедистите), а всъщност се получава така, че никой не спазва правилата, които е длъжен да спазва, и винаги всеки се оправдава с другите. Винаги са виновни някакви непреодолими сили извън нас и никой никога не се замисля, че може да промени нещо малко в себе си като начало. Например – да направи път на пешеходец на пешеходна пътека или да не пресича на червено, пред гумите на някой паникьосан шофьор, който едва е успял да спре в последния момент…

Но за пешеходците е още по-неприятно, защото са принудени да понасят и други неволи. В автобусите например… Иска ми се тия два часа, през които придвижвам всеки ден, някак да ги няма – ако можеше да се телепортирам направо… но уви… Знам, че и ако си купя кола, няма да реша проблемите – даже ще си създам нови.

Много се надявам да се променят нагласите – защото това е най-важното според мен – а не че държавата не правела достатъчно – например не глобявала достатъчно нарушителите или пък не чистела достатъчно след тези, които си изхвърлят боклука, където им падне. А какво би било, ако просто имаше по-малко нарушения или по-малко боклук?

Вчера гледах снимки от Амстердам – излъчваха една съвсем друга атмосфера и така ми се прииска да живея някъде в чужбина… Защото тук се налага непрекъснато да се абстрахирам от грозотата, която ме обгражда. Налага се да се правя, че не забелязвам грубиянското поведение, простащината, калта и лайната по улиците. Налага ми се да се правя, че ме няма там, където съм, и да си представям, че съм някъде другаде.

Не искам да живея така…

А ти спазваш ли правилата?

януари 22, 2008
Много често ми се случва докато чакам на светофара на червено и няма автомобили в едната лента, или пък автомобилите са още далеч, край мен да минават поне няколко човека, да спират по средата на платното или пък да притичват пред автомобила, чийто шофьор сигурно прави доста неласкави забележки по техен адрес. От няколко години насам никога не съм си позволявала да пресичам на червено. Всъщност и преди това не си позволявах, но веднъж пресякох на светофара до Морската градина, тъй като не се виждаха никакви коли в радиус доста метри, а освен това този светофар ми се вижда доста безмислен. Въпросът е там, че отсреща стояха баба и малко момиченце, което също искаше да пресича вече, но баба му каза „Не може сега, червено е.“. А момиченцето отвърна – „Ами какичката защо може?“. Ето защо от тогава предпочитам да давам добър пример.

Не обичам да правя генерални изводи от рода на „българите са …“, но струва ми се, че е направо доказан факт, че българите имат ясно изразен афинитет към нарушаване на правилата. У нас не се смята, че те улесняват живота ни, а че са „само за балъците“. Дори, често се гледа на хората от други националности с лека насмешка, и даже презрение, за това че спазват правилата, че са „праволинейни“ и едва ли не „коне с капаци“.

Нарушенията важат в еднаква степен за каквато и сфера да се сетиш – правилата за обществен ред, правилата за движение, правилата за правопис, правилата на работното място и още мнооого други… „Айде бе някакви си там ще ми казват какво да правя и как да си живея живота, аз си знам най-добре“ е дежурната реплика. Или пък нещо от рода на „Ми другите като нарушават и аз ще нарушавам, няма да оставя да ме правят на балък, я“. Най-демотивиращото от всичко е, че дори някой да има желание да бъде примерен, ще се намерят поне петима, които пред очите му да се направят на три и половина и никой да не им каже и копче.

В крайна сметка все още не мога да си отговоря конкретно на въпроса дали проблемът е в манталитета или просто няма кой да санкционира и затова всеки си прави каквото иска. Въпреки че доста чужденци си позволяват в България да правят неща, за които не биха си и помислили в родните държави, все ми се струва, че тези хора просто имат съвсем различен начин на мислене…

За какво служат велоалеите?

септември 20, 2007

Може би си мислите, че велоалеите са предназначени за лесно, удобно и приятно придвижване на велосипедистите в града? Ако е така, вие сте тотално заблудени. Велоалеите, всъщност, служат за придвижване на пешеходци, на които им е омръзнало да ползват обикновените досадни тротоари. Велоалеите са съвсем друго нещо – широки, чисти, боядисани в (подобие на) червено, въобще царска работа…

velo1.jpg

Такова, за съжаление, е положението във Варна едва няколко часа след откриването на дългоочакваната велоалея. Никой не се впечатлява нито от знаци, нито от маркировка, нито от разни червени бои… За да бъда обективна, трябва да отбележа, че паркираните на пешеходните пътеки автомобили, никак не допринасят за правилното придвижване на пешеходците.

velo3.jpg

velo5.jpgvelo4.jpg

В същото време тротоарите пустеят, а велосипедистите се опитват да лавират в навалицата от заблудени пишман „велосипедисти“.

velo2.jpg