Archive for the ‘Случки’ Category

Пухче

юли 8, 2008

puhТова е Пух. Нашето котенце. Малката ми дивачка 🙂

Никога до сега не съм имала котка вкъщи и от начало ми беше много странно. Първите дни постоянно се оглеждах къде е и какво прави.

Сега й се радвам и много обичам да я гушкам и да я стискам, но тя, като всяка уважаваща себе си котка, е много своенравна и идва при мен само когато си реши. Винаги гледа с големи ококорени очи. Като се прибирам, ме посреща пред вратата, тръшка се по гръб с вирнати крачка и чака да я погаля. После започва да беснее из цялата къща, а като се измори ляга да спи с протегнати лапички на любимия си стол или на облегалката на дивана. Вече надра всички тапети и пердето в дневната, но… какво да я правиш… Всъщност други пакости не прави, даже бих казала, че е доста кротка котка 🙂

Advertisements

Иракли – сблъсък със стената от злоба

февруари 10, 2008

Тази сутрин бяхме на Иракли, където искахме да се уверим, че незаконното строителство на обекта Riverside Village на фирмата Swiss Properties е спряно. Както е известно на 30.01. РИОСВ Бургас издаде заповед за спиране на строителството там. Няколко дни по-късно строителството все още не беше прекратено и инспекцията състави акт на инвеститора и глоба в размер на 20000 лв.

Минути след пристигането ни, започнаха да се появяват местни собственици на земя, с еднотипни напечатани плакети, които настояха незабавно да напуснем мястото и да не пречим на строителството в частните им имоти. Всички бяха изключително агресивни, наричаха ни „нехранимайковци“, „наркомани“, „безделници“. Обвиниха ни, че не сме протестирали срещу застрояването на Слънчев бряг и срещу петролопровода Бургас-Александруполис, ами сме пречели на строителството в техните си земи. Обвиниха ни още, че ние сме тези, които замърсяват природата с нашите палатки и къмпинги през лятото – изхвърляли сме отпадъци, палели сме огньове…

Ето няколко от техните „лозунги“:

„Не искаме да защитаваме зоната, искаме да защитаваме имотите си“.
„Еколози, вие защитавате несъществуващи видове“.
„Спрете парите от Европа. Така защитниците на природата ще изчезнат заедно с проектите, които създават.“
„Първо да защитим хората, после природата“.Няколко от тях се опитваха да насъскват останалите, налитаха на бой, скъсаха нашите плакати. Един държеше дървена тояга, а друг се опита да извади метален прът от багажника на колата си. Единствено присъствието на полицаите успяваше да ги озапти поне малко. Накрая бяхме принудени да си тръгнем, за да не пострада някой.

Лицата на всички бяха разкривени от злоба, бяха разярени до невъзможност, което за мен говори само едно – че те са били организирани и доведени там с една едничка цел – да се предизвика изкуствено конфликт, да се настройваме едни срещу други и да се замаскира реалната ситуация.

Това е инфомацията, публикувана в сайта на „Да спасим Иракли“:
Контрапротест на собствениците на земи посрещна природозащитниците Иракли

Публикации по темата в медиите:
Земевладелци и еколози в сблъсък за Иракли

Плакатна война на пътя за Иракли

Собственици на земи в Иракли късат плакати на природозащитници

Нови протести в Иракли срещу незаконен строеж

Отзиви от блогосферата:
Писна ми от публикаци със заглавие „Екшън на Иракли, Рила“ или нещо подобно, но съжалявам : ЕКШЪН НА ИРАКЛИ 2

От телевизиите само Нова излъчиха репортаж, който що годе достоверно отразяваше събитията, бТВ обявиха, че ще има подробна информация във вечерната емисия, а БНТ направиха тъп гаф и въобще не пуснаха репортажа!

Апокалипсис сега

януари 3, 2008
Чудя се как  още не са обявили бедствено положение във Варна. Да не би всичко да е плод на моето въображение??

Едва сега се свестих и успях да осъзная какво се случва… А то никак не е весело и може би е по-добре да не си го бях спомняла…..

Шефът се обади към 5 и половина и каза, че е попаднал в задръстване, стои вече час и половина там  на път от центъра към кварталите и да се прибираме кой както може.

Може би грешката е моя, че реших да отида на спирката, където обикновено чакам тролей, а може би навсякъде да съм имала еднакви (нулеви) шансове. След двайсетина минути чакане на Нептун, прецених, че няма никакъв смисъл и драснах нагоре към Лятно кино Тракия, за да мога да хвана 118 или 14…

Фактите сочат, че от 16:55 до 17:40 не дойде нито един автобус. В 17:45  мина един 48, на който с най-голямо удоволствие бих се качила, въпреки че не знаех къде точно отиваше, но уви, не успях да се натъпча вътре, защото нямаше никакво място…

Започнах да се оглеждам за такси, но в момента в който тръгнах да звъня, батерията на телефона ми падна… Отстъпих място в едно такси на една лелка, която отиваше към дом Младост. Тя разправяше през цялото време как отишла да храни кучето на шефката си и как съжалява, че е излязла в това време… Някъде по това време започнаха да тряскат светкавици и гръмотевици, малко преди да се осъзная какво става помислих, че някой снима с фотоапарат…

Без много-много да му мисля, успях да се вредя в следващото такси, макар всъщност да го беше извикал някой друг.
Таксиметровият шофьор беше много силен-вилен, до момента в който му се скъса веригата на едната гума. Това стана малко преди Пикадили Младост. После каза, че ще ни остава на кръстовището и ще се прибира, щото работата е на зле.

Слязохме и се спогледахме многозначително с момчетата, с които пътувахме в таксито… В следващия момент купувахме бутилка ром от Пикадили. Тръгнахме пеша по Сливница и май се оказа, че бяхме избрали вярното решение. По пътя задминахме доволно количество закъсали автобуси, както и доста такива, които все още се опитваха да се движат… Минаха и два нещастни снегорина. На бензиностанцията на Star Power имаше поне три, които стояха и си почиваха. По радиото в таксито водещият беше съобщил, че гневни граждани са се обадили по повода…

С момчетата си допаднахме и си прекарахме доста добре по пътя. Ако някога някой от тях прочете това, искам да им кажа – Иване, Мартине – да сте живи и здрави, че бяхте с мен в това преживяване 🙂 И най-вече че се сетихте за рома 🙂 Не че после не ми излезе през носа, но добре че беше милото да ми носи съдинки да драйфам….
Как съм се прибрала почти нямам спомен… Малко след комина имам някакви проблясъци, че се мятках в снега и крещях, ама дано никой да не ме е видял/чул…

Като си влязох вкъщи хвърлих палтото, шапката и ръкавиците, които вече бяха прогизнали от снега, и се свих до парното… После съм правила и други неща, ама добре че имаше кой да ми разправя….

Такива ми ти работи…. А аз мислех, че The Day After Tomorrow няма да се случи в близките поне 15 години….

Параграф 22

декември 9, 2007

Когато преди около 10 месеца си закрих дебитната карта в ОББ, мислех че повече няма да си имам работа с тях. Сега след като отново се сблъсках с тази ужасна банка, вече искрено се надявам, че никога повече няма да ми се наложи да стъпя там…

През март тази година отидох да подновя дебитна карта, издадена от бившата ми фирма. Казаха ми, че трябва да платя пет лева, за да ми я изпратят от клона им в София или да отида да си я взема лично от там. Понеже не ползвах картата особено често, а и в нея имаше едва седем лева, реших, че не си струва да се занимавам и поисках да  я закрия. След като подписах заявление, ме уведомиха, че сметката към картата ще остане валидна, но за нея така или иначе не се плащат такси и няма смисъл да я закривам. Ако все пак държа да я закрия, това може да стане след няколко дни, не веднага… Казах си, че в случая наистина няма смисъл да се занимавам и забравих за случая.

Преди около месец, обаче на Б. му се случи интересна случка с друга банка – оказа се, че на сметката към дебитната му карта изведнъж започнали да начисляват някакви такси… Присетих се за моята висяща безтаксова сметка и реших да проверя какво става.

За моя най-голяма изненада служителката ме уведоми, че дебитната ми карта не е закрита!  Запазих самообладание и заявих, че искам да я закрия отново. Подписах същото заявление и чух същия рефрен – картата ще бъде закрита, но сметката към нея си остава и ако искам да я закрия, това може да стане след няколко дни! Но няма смисъл, защото по нея не се начисляват никакви такси и бла, бла, бла…

Твърдо решена да се разправя с този въпрос веднъж завинаги, след около две седмици (за по-сигурно), отидох за трети път в банката. Отново чух дежурното „Ама по сметката няма никакви такси, защо ще я закривате“, само че не се поддадох. Казаха ми, че в наличност има 92 стотинки, но при закриването трябва да платя 1 лев за тегленето им на каса. Усмихнато отговорих, че не ми е за 8-те им /кирливи/ стотинки. След като не можа да излезе на глава с мен, служителката отиде някъде и след около десет минути се върна с подписан документ, който удостоверяваше, че сметката е закрита и с платежно нареждане за теглене на 92те ми стотинчици…

На касите имаше навалица от хора. Салонът всъщност беше пълен с хора, които чакаха за касите. Системата им беше увиснала и касиерките чакаха със скръстени ръце и отегчени изражения. След като видя моето платежно, моята касиерка злорадо каза „Ама вие за деветдесет стотинки ли? Не се знае колко ще се наложи да чакате.“ Аз търпеливо се усмихнах и казах, че вече съм чакала повече от десет минути. „А, това е малко“ беше отговорът…

След около още десет минути системата се оправи. Касиерката тръгна да въвежда транзакцията и в един момент се втрещи. Ама това кой го бил писал, ама то не можело така, оставало салдо минус осем стотинки. Аз казах, че няма проблем да си платя осемте стотинки,. Тя обаче троснато ми отвърна, че не може да ги внеса сега, защото сметката е закрита… Трябвало да е кръгла сумата. Не можела и да анулира таксата от един лев, защото… да, точно така, защото сметката била закрита… Само дето никой не ми беше казал да ги внеса тия прословути осем стотинки предварително. Касиерката започна да пуфти и да сумти, проведе няколко телефонни разговора, после пак пуфтя и сумтя и накрая ми хвърли документите и каза да се върна там от където са ме пратили, да се оправят те.

Междувременно дойде някаква супервайзорка и започнаха да обсъждат как „не можело да не може“. После супервайзорката отиде някъде, бави се около 10 минути, върна се и каза, че моят случай е изключително заплетен и защо съм й губела времето при условие, че имало толкова много клиенти днес, системата забивала, и само аз съм й липсвала с моята сметка… Трябвало да се обажда на хелп деска, не се знаело кога ще се оправи проблема, даже ми предложи да ида да пия кафе и да се върна по-късно… Защо съм настоявала да ми закрият сметката, те нали ми били казали, че няма смисъл…

До един момент ми беше полузабавно-полулюбопитно какво ще стане, обаче след като беше минал повече от час размотаване, започна да ми писва и малко остана да им се развикам. Обаче запазих самообладание и попитах, след като сметката вече е закрита, не може ли да им оставя осем стотинки и да си ходя, а те са се оправят. Отговорът, за мое изумление беше, че не може, трябвало да приключим с тази история до края и не можело да си тръгна докато не се оправи документацията.

Остави ме и отиде да обсъжда с няколко други касиерки и служителки. Говориха може би още 15 минути… Когато вече бях на предела на търпението си, се върнаха и ми казаха, че нещата били почти уредени… Отидох пак на касите, попълних още едно нареждане за внасяне на сума в размер на 92 стотинки и ми казаха, че е готово. Даже нямало нужда да плащам осем стотинки, представяте ли си. В знак на добра воля, едва ли не!

Никой не ми се извини за изгубеното време (час и половина), нито пък усетих някаква вина от страна на служителите за случката. По-скоро излезе така, все едно аз съм виновна, че съм поискала да си закрия сметката и не ме е срам да им губя времето с глупости… Да си призная излязох с огромно облекчение и не смятам да се връщам повече никога там. Дори си мисля, че трябваше да им вдигна скандал, но сега вече няма значение. Само се надявам, че няма да има много други пострадали като мен…

Работи, за да не учиш

ноември 15, 2007

Тя е млада и нахакана, с лъскава права черна коса, солариумен тен, анцунг и маратонки. Говори оживено с някого по мобилния си телефон:

„- И да знаеш, само първата ми тема е 23 листа! 23 листа, чуваш ли, не 23 страници!! Как ще се научи това, не знам.“

(следва съчувствено успокоение от другата страна, явно)

„- Ако бях събрала достатъчно пари през лятото, щях да си купя изпита и въобще нямаше да се занимавам.“

(последното с тон, като че ли не е успяла да събере пари, за да си купи най-новия модел gsm или някакви фешън ботушки)

Чудя се на мен защо никога не ми е хрумвало, че ако имам достатъчно пари, бих могла да си купя изпитите… Чудя се на нея от къде й е хрумнало. Дали ей така се е събудила една сутрин и си е казала „Ами аз ако имам достатъчно пари, мога да си купя изпитите. Или пък направо дипломата.“ Друг е въпросът за какво й е тази диплома… Обаче пък от друга страна – явно има кой да й вземе парите, ако ги имаше.. И после – какво ставало с българското образование…

Новогодишна истерия

октомври 22, 2007

Тази година за първи път решихме да празнуваме Нова година извън къщи. Организирахме се навреме – още началото на октомври, защото друг път се сещахме средата на декември, когато вече нямахме никакви шансове. Обаче се оказа, че въпреки всичко сме тотално закъснели. Прегледахме над 50 къщи и вили, обадихме се на над 20 и всичко, което изглежда що годе прилично, е заето. Просто нямам думи… Един от собствениците ми каза, че е получил запитване още през юли, а друг насмешливо ми пожела „късмет“…

Все още има свободни места в хотелските комплекси, които предлагат пакети от три нощувки със закуска и вечеря и започват от 300 лева на човек…

Какво става да му се не види? Така се бях настроила, че няма да бъдем отново в нечий апартамент….

Приемам всякакви шантави идеи за прекарване на Нова година.

Как да обясним на потребител какво е кеш

септември 20, 2007

Ситуация в офиса:

Обажда се потребител:

П(отребител): Оня ден ви звънях за едни промени, още не са направени.

А(з): Напротив, направени са още същия ден.

П: Ама аз не ги виждам.

А: Най-вероятно не ви се е изчистил кеша.

П: Кое???.

А: Ами обикновено браузърите съхраняват част от съдържанието на сайтовете, които сте посетили, локално на компютъра при вас, така че следващия път като посетите същия сайт, да не ви зарежда всичко от начало и да стане по-бързо.

П: Добре, кога ще мога да видя промените.

А: Ами не мога да ви кажа точно – зависи от настройките на браузъра ви. Но ако ми кажете с какъв браузър сте, ще ви обясня как да си изчистите кеша и ще ги видите веднага.

П: Ами другите хора как ще ги видят?

А: Обикновено, когато някой си зареди страницата за първи път днес например, той ще види обновеното съдържание.

П: Но вие казахте, че сте направили промените, а те не се виждат.

А: Нали ви обясних, че ако сте отваряли страницата преди да са направени промените, те са се запазили в кеша. Можете ли да ми кажете с какъв браузър сте и ще ви обясня как да видите всичко ново?

П: Аз очаквах промените да са направени!! Благодаря и приятен ден. (казано с тон – ей сега ще се обадя на шефовете ви и ще видите вие!)

След малко пристига шефът и разказва как му се е обадил потребител Х, жалвайки се, че едва ли не го баламосвам с някакви измислени кешове… Добре, че шефът разбира и е обяснил на Х, че не го баламосвам, а всичко си е точно както съм му казала. Потребителят казал: „Ааа, ама ето – сега като ми го обяснихте вие, всичко ми се изясни.“

Въпрос 1: Аз ли не обяснявам като хората или потребителите имат повече доверие на шефовете, които може и да не са много в час винаги, но от тяхната уста, всичко звучи достоверно.

Въпрос 2: Как да обясниш по най-прост и достъпен начин на някой, който хич хабер си няма от компютри, какво е кеш…