Царя на пътя или Негово Величество Автомобилът

Поради безобразно лошото качество на обществения транспорт, да имаш личен автомобил се превърна в задължитело условие. Поради някакво криво разбиране за обществено положение, да имаш автомобил стана и белег за благосъстояние. Да имаш дори и най-старата трошка втора или даже трета употреба, е по-престижно от това да се возиш с градски транспорт или велосипед. Възникна и народната „мъдрост“, че ако човек след 30 годишна възраст все още не си е купил кола, то той е пълен неудачник.

От вътрешността на автомобила си всеки шофьор се чувства неуязвим и недосегаем да обижда, псува и нагрубява всички останали – пешеходци, велосипедисти, други шофьори – доколкото, разбира се, е сигурно, че другият не го чува и няма да си докара някой здрав бой. От вътрешността на автомобила си шофьорът се чувства неуязвим да кара с висока скорост и да застрашава не само своя, но и живота на всички, с които се разминава на пътя…

Автомобилът изкривява представата за разстояние. Ходенето пеша става някакво досадно задължение. Дори и за 5-минутни разстояния започва да се ползва колата. Ако до някое място няма път с кола, никой не си и помисля да отиде там. Което всъщност е хубаво. Докато и до там не прокарат път.

Не съм против автомобилите. Те всъщност ти дават свободата да отидеш някъде, до където няма градски транспорт, свободата да не се съобразяваш с разписания и други хора. Ако си купя автомобил, то ще е единствено, за да пътувам извън града с него.

Но не се ли е превърнал автомобилът от средство в самоцел? Вместо да ни служи, ние започваме да служим на него. Задръстваме се, задушаваме се с автомобили. По улиците няма място за хора, има място само за автомобили. Няма място за дишане от автомобили. Търсим средства да осигурим паркинги, да разширяваме улиците, вайкаме се за цените на бензина, а всъщност решението е толкова просто. Вместо да се поощрява увеличаването на броя автомобили, което е порочен кръг – повече автомобили, повече паркинги, по-големи улици, още повече автомобили, защо не се инвестира в по-качествен градски транспорт, велоалеи и по-добри условия за хората да вървят пеша… Защо пътуването с автобус, трамвай, тролей да не се превърне в нещо нормално, от което не ти се гади, само като си помислиш за него? Защо ако някой работещ престижна професия отива с колело на работа, на него се гледа по-скоро с някаква насмешка или недоумение? Какво трябва да се случи, за да се променят нагласите?

Advertisements

Етикети: , ,

3 Коментари to “Царя на пътя или Негово Величество Автомобилът”

  1. Selene Says:

    Ами… чудо. Да, трябва да се случи чудо. :/ Абсолютно си права, но, уви, малцина мислят така. В училище учителката ми по английски език идваше с колело на училище – млада, стройна, спортна жена – и всичките й колеги и за мое по-голямо учудване и учениците – я гледаха като някаква откачалка по случая. В университета като че ли е по-либерално отношението, преподавателите спокойно се оплакват от градския транспорт, но и никой не е дошъл с колело.
    Автомобилите наистина са хубаво нещо, но не наблъскани огромно количество на малко пространство. Има един момент, в който започват да пречат, вместо да помагат. И в София този момент отдавна е настъпил, но уви никой не обръща внимание на това…

  2. Gavriel Says:

    Още чакам деня, в който някой ще паркира колата си до метрото, ще слезне в центъра и ще иде накъдето е тръгнал там. Няма паркинг до спирката на метрото, това е друга тема…

    Но да, хората забравят какво е да ходиш пеша. Слава богу – ходя, всъщност имам кола, имам глоба, не я плащам и оставям колата да се саморазрушава, паркирана в една пряка в центъра и ходя.

    Понякога съжалявам за което, друг път – не.

  3. мравчо Says:

    Направо ми говориш от устата. Една малка статистика. Кое превозно средство е най-бъзото в града? Първо е метрото – част от градския транспорт. След него идва колелото. Обусловено от спортоността на каращия го, прави улици без светофари, час на деня (натоварването по улиците) и подобни, понякога го изпреварва автомобила. След това идва останалия градски транспорт. Моята кола лично изкарвам за градско каране веднъж на 2 седмици, да ида на голям пазар. През останалото време карам колелото си. Пести ми пари едновременно от градски транспорт или бензин и от разходите за фитнес, които бих имал ако не го употребявах. Проблема в България е, че условията на улицата са си отвратителни. Тук се започва от претовареното движение и се стига до пълната липса на каквото и да е пространство за колоездачи. В градовете в Германия половината от тротоара е за колелета. Ако това го има и в България, едва ли ще смятат колоездачите за луди.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: