Мъка

Когато яхтата с черни платна

пристигна в безмълвното пристанище,

тя стоеше неподвижно на плажа

с насълзени и празни очи,

насъбрала дълбоко във себе си мъката,

скрита така, че да не й личи…

Advertisements

Един коментар to “Мъка”

  1. Niky Says:

    Знам, че не се познаваме, но това не пречи понякога да ми липсваш – или онази частица от теб, която съм виждал… И ти изпращам една песен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: