«
»

душата ми плаче

Толкова е късно, а аз още не искам да си лягам. Знам, че утре ще съжалявам за това, но нека…

Три месеца не съм писала като хората, три месеца тялото и мозъкът ми бяха изцяло предани на работата. Обаче… може ли да живее човек така? Душата ми си иска и тя своето. Човек не може да живее далеч от душата си…

Днес на плажа плаках, но още не знаех колко тепърва имам да плача. Плаках донякъде от безсилие, донякъде от мъка, донякъде от нежелание да приема промяната. Плаках, заради всичките тези неща, които се случваха или предстояха да се случат. Заради това, че виждаш как някой, който ти е близък си отива, а ти нищо не можеш да направиш; плаках и заради това, че някой, който все още не си опознал, си отива, и вече нищо няма да е същото… За пореден път…

This entry was posted on март 25, 2008 at 2:00 am and is filed under Животът или нищо подобно. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

6 коментара to “душата ми плаче”

  1. esanmor Says:
    март 25, 2008 в 5:28 pm | Отговор

    Ох, Катето, толкова искам да коментирам нещата, които си казала,
    но за съжаление всичко е едно усещане, което в момента не мога
    да възпроизведа в някаква нормална мисъл.Само ще ти кажа, че
    някои неща трябва да бъдат погледнати от добрата им страна.
    Някои хора си отиват, за да можем да продължим напред.
    Кажи ми – а как живеят тези, от които не си отиват?
    Много повече плачат…

    Знаеш ли, вчера в София имаше невероятна дъга.
    Най – красивата, която съм виждала през живота си.
    Като намеря изгубените си вещи, ще кача снимките.

  2. Hamaelleon Says:
    март 25, 2008 в 10:00 pm | Отговор

    Дъгите бяха три, но едната беше най-красива и пълна.

  3. Svetlina Says:
    март 29, 2008 в 11:43 am | Отговор

    Хей, Катеринката, знам, че хич не е подходящ момент, но предизвикателството е безсрочно, така че, когато решиш – добре дошла в нашата игра на http://vitanova.wordpress.com/2008/03/29/3х3-и-от-мене/

    Не знаех, че някой може да плаче на плажа, винаги съм го имала за щастливо място. Явно положението е сериозно, но… Хайде, вдигни брадичка и оцелей!

  4. Мицева Says:
    март 30, 2008 в 3:05 pm | Отговор

    Гуш!

  5. apieceofme Says:
    април 6, 2008 в 12:49 pm | Отговор

    Сладур горе главата.. Понякога всичко се случва за по-добро, просто в началото още не е ясно кога ще дойде това „по-добро“…

    И от мен имаш гуш 🙂

  6. Deneb_50 Says:
    април 6, 2008 в 8:44 pm | Отговор

    Тъгата като мъгла се стеле в душата,

    А дъждът от небето сиво плаче заедно

    с мене

    и браздят лицето капките солени.

    Надявам се в в момента да си в по -добро настроение и ако може и едно гуш и за мен ;-)виртуално разбира се

Вашият отговор на apieceofme Отказ