плажът на калинките

Денят бе мрачен, а морето – мътно,
калинките се раждаха на пясъка,
пълзяха безполезно и наникъде,
и падаха в изровените стъпки…

Небето се опитваше да плаче,
да се отърси от неназована мъка…
И тихо, неповикани от никого,
калинките умираха в съня си…

Advertisements

3 Коментари to “плажът на калинките”

  1. BORIME4KA Says:

    Какъв е поводът за написването му? Всички знаем, че не калинките, а морските костенурки се раждат на пясъка…

  2. waterfairy Says:

    Много съжалявам, че не си носех този ден фотоапарата – целия плаж беше осеян с калинки… Беше като от някаква мрачна приказка… Чудя се от къде ли са се взели… Може и да не са се родили на плажа, но в поезията всичко е позволено 🙂

  3. Selene Says:

    Прекрасно е. 🙂 Красиво, нежно, изразително. Не знаех, че си и поетеса, ей. 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: