Пирин – от Банско до Мелник

Най-после ми остана време да си подредя мислите и снимките и да напиша пътеписа за похода ни в Пирин. Както и предполагах ми отне доста време, най-вече за да си избера и обработя снимките, добре че беше поредичката от почивни дни 🙂 И така, ето я и историята:

Пътувахме с нощния влак от Варна до София, а на сутринта – с автобус до Банско. Пристигнахме към 11 ч. и целта ни беше да се доберем някак до хижа Бъндерица. Оказа се, че лифтът по това време на годината не работи, а редовното автобусче е чак в 14:00. За наш късмет се появи някакъв чичко с маршрутка, който предложи да ни закара за по пет лева на човек, така че след половин час вече бяхме на хижата. Хапнахме боб с кюфтенца, разгледахме набързо Байкушевата мура, която се намира на пет минути от хижата, и тръгнахме нагоре.

Гледка по пътя от хижа Бъндерица към Вихрен. Горе вдясно е връх Тодорка.

Вървяхме по зеления маршрут през Казаните, като идеята беше да пренощуваме на Премката. Тъй като първия ден бяхме още доста ентусиазирани, без много затруднения се качихме 1000 метра нагоре. Бяхме тръгнали късно – към 1 часа може би, и към 5 срещнахме група хора, които учудени ни попитаха къде ще нощуваме. Като разбраха, че отиваме към Премката, ни пожелаха „равно място“. Понеже не знаехме какво ни очаква, не разбрахме пълния смисъл на това пожелание. (и само се усмихнахме 🙂 )

Снежникът Големия Казан. Там снегът никога не се стопява, дори и през август.

С увеличаване на височината и напредване на времето, ставаше все по-студено и вятърът се усилваше все повече. Скоро облякохме ветроупорните якета, а аз горчиво започнах да съжалявам, че не си бях взела шал и ръкавици. Когато стигнахме до търсеното място, меко казано ми се стъжни 🙂 То представляваше гола, равна (само на пръв поглед) поляна в подножието на връх Вихрен. Няколко метра по-нататък беше най-ниската точка между Вихрен и Кончето. Там духаше толкова силно, че беше невъзможно да стоиш прав повече от 30 секунди.

След като безуспешно търсихме място за палатката, накрая се примирихме, че ще спим под наклон минимум 30 градуса и се хванахме на работа – за първи път в реални условия. Вятърът се беше усилил до толкова, че веднага след като я опънахме, побързахме да се скрием вътре. За зла беда, решихме да отворим консервата свинско с боб, която в този кучи студ, имаше отвратителен вкус (не си вземайте лоясващи консерви, ако ще нощувате на повече от 2000 метра височина). Единственото ни утешение беше малка една зелена бутилчица с карнобатска :).

Легнахме си още към 8. Бях толкова уморена, че веднага заспах, но се събудих два часа по-късно от някакви ужасяващи звуци. Палатката плющеше така, сякаш вятърът щеше да я отнесе всеки момент. Чак сега забелязахме една малка, но изключително важна подробност – а именно, че палатката е абсолютно непригодна за такава височина и температури. По вътрешната повърхност се беше образувал конденз, а мястото, където се съединява отворът с палатката, в долната си част нямаше цип и от там идваше ужасното плющене… От друга страна се оказа, че е доста неприятно да се спи върху голата земя, а не си бяхме взели постелки. Освен, че малките камъчета отдолу ръбят доста, от земята идва и хлад, което при такива чувствителни към студ персони като мен, е доста гадничко. Като цяло, нощта мина във въртене в чувала от едната страна на другата, опити да се свия на кълбо, и някакво междинно полусънно състояние. Страх ме беше, че ще заспя, ще се отпусна и ще се разболея, и никакъв Вихрен няма да мога да кача. Заричах се, че повече никога няма да се навия да спя на палатка, и се чудех как ще издържа още две нощи. 🙂

Облаците тъкмо се вдигат над Кутело. А ние спахме на тази поляна. :)

На сутринта едва дочаках да изгрее слънцето и ококорих очи. Навън беше нереално – всичко беше забулено в мъгла. Усещането, че си спал в облаците, е уникално. Не можехме да тръгнем преди да са се вдигнали, така че изчакахме чак до десет часа. През това време успях да направя няколко снимки, включително и единствената сполучлива на прословутото Конче.

Изглед към Вихрен от Премката       Единствената сполучлива снимка на Кончето.

Макар според табелката до върха да имаше 40 минути, ние го качихме за около час и двадесет минути с раниците на гърба. Катеренето си беше доста предизвикателно и на места трябваше да прилагаме мускули и съобразителност 🙂 За сравнение с Мусала вече ми се струваше, че не може да става и дума. Вихрен е къде-къде по-труден и пътят до него не се е превърнал в магистрала. Горе имаше няколко човека, но съвсем не беше пренаселено. Времето беше много хубаво и се виждаше почти всичко наоколо, с изключение на Кончето.

Пътеката, по която изкачихме Вихрен.      
       
Слизането също беше доста голямо изпитание – за около пет часа слязохме 1300 метра надолу до хижа Вихрен. Щяхме да продължаваме до Рибното езеро, обаче умората си каза думата. Няколкостотин метра след хижата попаднахме на едно райско местенце и решихме да нощуваме там. След трудностите първата вечер, втората беше направо блаженство.

Езеро Окото         Вихрен огрян от лъчите на изгряващото слънце. Гледката е от Окото.

На третия ден станахме рано-рано и продължихме край Рибното езеро към Тодорини порти. Този ден направихме най-дългия преход – някъде към 12 часа. Сега, като го пиша, чак ми се струва невероятно.  Слязохме край езерата Тодорини очи, там пейзажът е почти като лунен, а след това край Долното и Рибното Василашки езера – където пък е приказно красиво.

Панорама на Рибното Бъндеришко езеро.

Дългото Бъндеришко езеро         Горното и Рибното Василашки езера

Едното от езерата Тодорини очи        

Рибното Василашко езеро         Жабешкото езеро и връх Гранитен

Рибното Василашко езеро         Рибното Василашко езеро отново

Вървяхме край река Валявица чак до Превалския циркус, като мислехме да пренощуваме край някое езеро, ако намерим подходящи условия. За съжаление, тъкмо спряхме и ни срещнаха двама младежи, които ни казаха, че не можем да нощуваме там, защото е забранено опъването на палатки… Със сетни сили тръгнахме да се изкачваме към Тевното езеро. Преминаването през Мозговишката порта беше направо като на магия, в такива моменти човек осъзнава, че колкото и да се чувства на предела на силите си, винаги е способен и на още малко в критични моменти.

Долината на река Валявица и Мозговишката порта в далечината         Река Валявица, Мозговишката порта и връх Валявишки чукар в ляво

Почивка преди последното изкачване за деня         Поглед назад към Превалския циркус и Превалските езера от Мозговишката порта

Край заслона на Тевно езеро имаше направо едно малко селце от палатки, едва успяхме да си намерим подходящо място. Заслонът беше също пълен с хора, а дневната беше окупирана от две поразвеселени групи, които поръчваха омлет след омлет и салата след салата. Дори се почувствахме малко не на място. След несполуките на първата нощ на палатка, се притесних, че тук нещата ще се повторят и дори ще е по-зле, но за щастие не беше така. Дадоха ни одеала, взехме си супа и чай с ром и даже изпушихме по една пурета под звездите. А какви звезди имаше само… Жалко, че бяхме толкова уморени, че почти нямаме никакви снимки от тази вечер. А определено имаше какво да се снима. Туристите по палатките наоколо шумяха и обикаляха доста време, но аз съм заспала и съм спала доста добре, почти без да ми е студено или неудобно.

Тевно езеро

На сутринта на последния ден в планината тръгнахме към хижа Каменица по жълтия, а след това по синия маршрут – по долината на Козя река. Слизането беше сравнително плавно и нямахме почти никакви премеждия.  От Каменица продължихме до Попина лъка, а от там ни взеха с кола до Мелник.

Долината на Козя река         Долината на Козя река

Когато пристигнахме в града имах чувството, че съм пристигнала от някакъв друг свят – по-чист, по-хармоничен, по-красив, и ми трябваше известно време докато се настроя отново към цивилизацията. И още същата вечер, в механата, докато опитвахме прословутото мелнишко вино, започнахме да кроим планове по какви маршрути ще ходим следващата година 🙂

Advertisements

2 Коментари to “Пирин – от Банско до Мелник”

  1. Рила - от Семково до Говедарци « Water Fairy Says:

    […] преход беше доста по-бърза и лесна. След каляването миналата година в Пирин и двата малки прехода в Стара планина и Рила тази […]

  2. От Семково до Говедарци (Рила) | Пътуване до... Says:

    […] преход беше доста по-бърза и лесна. След каляването миналата година в Пирин и двата малки прехода в Стара планина и Рила тази […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: