Параграф 22

Когато преди около 10 месеца си закрих дебитната карта в ОББ, мислех че повече няма да си имам работа с тях. Сега след като отново се сблъсках с тази ужасна банка, вече искрено се надявам, че никога повече няма да ми се наложи да стъпя там…

През март тази година отидох да подновя дебитна карта, издадена от бившата ми фирма. Казаха ми, че трябва да платя пет лева, за да ми я изпратят от клона им в София или да отида да си я взема лично от там. Понеже не ползвах картата особено често, а и в нея имаше едва седем лева, реших, че не си струва да се занимавам и поисках да  я закрия. След като подписах заявление, ме уведомиха, че сметката към картата ще остане валидна, но за нея така или иначе не се плащат такси и няма смисъл да я закривам. Ако все пак държа да я закрия, това може да стане след няколко дни, не веднага… Казах си, че в случая наистина няма смисъл да се занимавам и забравих за случая.

Преди около месец, обаче на Б. му се случи интересна случка с друга банка – оказа се, че на сметката към дебитната му карта изведнъж започнали да начисляват някакви такси… Присетих се за моята висяща безтаксова сметка и реших да проверя какво става.

За моя най-голяма изненада служителката ме уведоми, че дебитната ми карта не е закрита!  Запазих самообладание и заявих, че искам да я закрия отново. Подписах същото заявление и чух същия рефрен – картата ще бъде закрита, но сметката към нея си остава и ако искам да я закрия, това може да стане след няколко дни! Но няма смисъл, защото по нея не се начисляват никакви такси и бла, бла, бла…

Твърдо решена да се разправя с този въпрос веднъж завинаги, след около две седмици (за по-сигурно), отидох за трети път в банката. Отново чух дежурното „Ама по сметката няма никакви такси, защо ще я закривате“, само че не се поддадох. Казаха ми, че в наличност има 92 стотинки, но при закриването трябва да платя 1 лев за тегленето им на каса. Усмихнато отговорих, че не ми е за 8-те им /кирливи/ стотинки. След като не можа да излезе на глава с мен, служителката отиде някъде и след около десет минути се върна с подписан документ, който удостоверяваше, че сметката е закрита и с платежно нареждане за теглене на 92те ми стотинчици…

На касите имаше навалица от хора. Салонът всъщност беше пълен с хора, които чакаха за касите. Системата им беше увиснала и касиерките чакаха със скръстени ръце и отегчени изражения. След като видя моето платежно, моята касиерка злорадо каза „Ама вие за деветдесет стотинки ли? Не се знае колко ще се наложи да чакате.“ Аз търпеливо се усмихнах и казах, че вече съм чакала повече от десет минути. „А, това е малко“ беше отговорът…

След около още десет минути системата се оправи. Касиерката тръгна да въвежда транзакцията и в един момент се втрещи. Ама това кой го бил писал, ама то не можело така, оставало салдо минус осем стотинки. Аз казах, че няма проблем да си платя осемте стотинки,. Тя обаче троснато ми отвърна, че не може да ги внеса сега, защото сметката е закрита… Трябвало да е кръгла сумата. Не можела и да анулира таксата от един лев, защото… да, точно така, защото сметката била закрита… Само дето никой не ми беше казал да ги внеса тия прословути осем стотинки предварително. Касиерката започна да пуфти и да сумти, проведе няколко телефонни разговора, после пак пуфтя и сумтя и накрая ми хвърли документите и каза да се върна там от където са ме пратили, да се оправят те.

Междувременно дойде някаква супервайзорка и започнаха да обсъждат как „не можело да не може“. После супервайзорката отиде някъде, бави се около 10 минути, върна се и каза, че моят случай е изключително заплетен и защо съм й губела времето при условие, че имало толкова много клиенти днес, системата забивала, и само аз съм й липсвала с моята сметка… Трябвало да се обажда на хелп деска, не се знаело кога ще се оправи проблема, даже ми предложи да ида да пия кафе и да се върна по-късно… Защо съм настоявала да ми закрият сметката, те нали ми били казали, че няма смисъл…

До един момент ми беше полузабавно-полулюбопитно какво ще стане, обаче след като беше минал повече от час размотаване, започна да ми писва и малко остана да им се развикам. Обаче запазих самообладание и попитах, след като сметката вече е закрита, не може ли да им оставя осем стотинки и да си ходя, а те са се оправят. Отговорът, за мое изумление беше, че не може, трябвало да приключим с тази история до края и не можело да си тръгна докато не се оправи документацията.

Остави ме и отиде да обсъжда с няколко други касиерки и служителки. Говориха може би още 15 минути… Когато вече бях на предела на търпението си, се върнаха и ми казаха, че нещата били почти уредени… Отидох пак на касите, попълних още едно нареждане за внасяне на сума в размер на 92 стотинки и ми казаха, че е готово. Даже нямало нужда да плащам осем стотинки, представяте ли си. В знак на добра воля, едва ли не!

Никой не ми се извини за изгубеното време (час и половина), нито пък усетих някаква вина от страна на служителите за случката. По-скоро излезе така, все едно аз съм виновна, че съм поискала да си закрия сметката и не ме е срам да им губя времето с глупости… Да си призная излязох с огромно облекчение и не смятам да се връщам повече никога там. Дори си мисля, че трябваше да им вдигна скандал, но сега вече няма значение. Само се надявам, че няма да има много други пострадали като мен…

Advertisements

Етикети: , ,

2 Коментари to “Параграф 22”

  1. BORIME4KA Says:

    Не мога да кажа, че съм супер доволен от ОББ, но поради няколко причини (търговия на борсата, договори с работодатели и т. н.) все още съм техен клиент.
    Истината е, че имах подобни проблеми с банка Хеброс, където навремето ми превеждаха стипендиите… при това няколко пъти! Първи случай: преиздаване. Оказа се, че след като е издадена в Пловдив, не можели да я преиздадат в Русе… Отидох в Пловдив, където ми казаха, че спокойно мога да си я взема от Русе и си я поръчах на адреса там… Втори случай: Отивам да си взема преиздадената карта. Няма я! Аз казвам: „Ами обадете се до Пловдив и проверете, трябваше да е тук преди два дни“, при което служителката ми отговаря „Иии, извънградски ли да въртя сега?!“, при което тотално оглупях. Трети случай: Подавам заявление да си закрия сметката, след като напуснах Пловдивски университет (урааа). Оказа се, че трябва да изчакам 10 минути, защото системата им била забила… 10-те минути се превърнаха в час, а опашчицата от чакащи клиенти – в опашище! Най-накрая ми казаха, че нямало да стане днес и да отида на следващия ден. Отидох, пуснах си заявлението и този път системата го прие… Казаха ми да дойда след две седмици, за да си получа оставащите пари (цели 9,42 лв.) по сметката. Лятна ваканция, в Русе съм – отидох. Смешното е, че не можах да си изтегля парите, защото 9,42 лв. били олихвени и вече били 9,43 лв., т.е. по сметката ми остава една стотинка! Тук вече подивях, вдигнах ОГРОМЕН скандал и им казах да се гръмнат, ако до пет минути не оправят нещата… Гръмнаха се! Наложи се да им изпратят три факса от София заради тъпата стотинка 🙂
    Ама си закрих сметката и си взех 9,43 лв.

  2. Мицева Says:

    Всеки път като искам да си закрия сметка (общо 5 пъти до сега) винаги са ме гледали странно и все се опитват да ме накарат да не си я закривам! Голям матап да като почнат да ми се пулят и да ме питат ама сега защо така, ама защо инак! Пфу, досадни хора…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: