the pain you have to bear

Бях застанала в най-далечния ъгъл на терасата и знаех, че той е в стаята и всеки момент ще дойде. Стоях в ъгъла, защото нямаше накъде повече да отстъпвам.

Тогава той се появи, точно срещу мен, а в ръката си държеше пистолет. За момент ми мина през ума да скоча от терасата, като се хвана за перилата и се спусна до долния етаж. Погледнах надолу, не беше много високо, но… 

Не помръднах. Не ми достигна смелост. Човекът срещу мен стреля и куршумът ме уцели в ляво, от страни на гръдния кош.

Не се дръпнах, не паднах, не извиках. Просто стоях там. Все едно ми беше ясно, че щом съм останала, трябва да понеса болката безмълвно.

За момент никой не реагира и не направи нищо. След това се чух как казвам да ме заведат по-скоро в болница, повдигнах блузата си и видях, че всичко е в кръв…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: