защо…

Петък, събота и неделя до обяд – прекрасни дни…. Бях избягала в моя си свят, бях се скрила и всичко беше наред… В неделя следобяд реалността ми разби носа и попари всичкия ми ентусиазъм….

Разбрах, че Криско е починал. Опитах се да напиша нещо на родителите му, но не можах…  Възхищавам им се за любовта, силата, смелостта, търпението и упоритостта… Струва ми се, че каквото и друго да кажа, би било бледо, недостатъчно и не на място.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: