Пирин 2007

Без колебание мога да заявя, че Пирин е най-суровата планина, в която съм била досега. Тя е много по-трудно достъпна и съответно много по-малко посещавана. Хората, с които се срещахме по пътеките, бяха предимно чужденци. Не знам дали заради това или заради почистването, което се проведе в края на юли, но ми направи впечатление, че навсякъде е невероятно чисто. Толкова, че един фас или хартийка от бонбон върху пътеката действат стряскащо. Толкова чисто и девствено, че не смееш да докоснеш нищо от страх да не го разместиш или повредиш.

Без колебание мога да заявя, че Пирин е и страшно красива планина. Не мога да преценя дали е по-красива от Рила или Стара планина, но мога да кажа, че след Пирин, покоряването на Мусала ми се видя като детска игра, а пиринските езера по нищо не отстъпват на рилските.

Пирин беше и нашето бойно кръщение – за първи път направихме голям преход (досега винаги бяхме правили само „лъчи“) и за първи път спахме на палатки. Преди да тръгнем всички наши познати ни обявиха за луди. 🙂

Като основен извод и съвет към начинаещите планинари мога да кажа следното – правете си добре плановете за преходите, като вземайте предвид и физическото си състояние. Тъй като ние освен всичко друго, не бяхме и много добре подготвени, почти всички преходи ги правихме за почти два пъти по-дълго време от колкото дадените като ориентировъчни върху табели и от брошури.

Ако сте с раници – не носете много багаж, макар че има някои неща, без които просто не може. Аз лично тръгнах с раница 10кг, и много се притеснявах, че ще ми тежи. В последствие, след като изядохме храната и облякохоме част от дрехите, раницата олекна до 7кг и беше идеална.

Оказа се, че хората с право казват, че обувките са най-важното нещо в планината. С тях изкарах голям късмет и не ми направиха никакви мазоли. Носих ги почти през цялото време с два чифта чорапи – един вълнен и един памучен отдолу. Това наистина спестява страшно много главоболия, защото другото момиче от компанията, която нямаше вълнени, почти през цялото време си ходи олепена с лепенки.

Друго много важно нещо – ръкавици и шапка, дори през лятото. Не е шега! Ние пренебрегнахме този съвет и се оказа, че сме сбъркали – над 2500м височина вечерта температурите падат много и често духа. В такива моменти сто пъти съжалявах, че нямам ръкавички, а и един шал нямаше да ми дойде зле… Също така, понеже съм си зиморничава, липсваше ми и още една дебеличка блуза, бях си взела само една, уж да не ми тежи. Много добра идея е и клин или дебел чорапогащник под панталона.

Другото, което също щеше да ни свърши добра работа, бяха щеките и шалтетата. Обикновените шалтета са леки, но доста обемисти и решихме да спестим и тях. Само че, освен, че е твърдо да се спи само с чувал, от земята лъха и доста хлад. Щеките пък се оказаха безценни в непрекъснатите качвания и слизания по маршрутите. Добре че спътничката ми ми даде едната нейна, че иначе щях да видя доста повече зор. 🙂 Който има проблеми с коленете пък – непременно трябва да си носи наколенки.

Както има големи студове през нощта, така има и големи горещини през деня. Шапката и кремът са слънце са абсолютно задължителни. Мислех, че и слънчеви очила ще ни трябват, но се оказа, че почти не ги ползвах – козирката на шапката ми пазеше добре. Освен това цветът на очилата изкривява цветовете, а аз исках да ги гледам в натурален вид. 🙂

Да не забравя палатката – не си взимайте в никакъв случай еднослойна, ако смятате да спите в планината! Еднослойните стават само за море, или нощувки под 500 метра може би. Това с конденза е абсолютно вярно! Не е непреживимо, оцелява се :), но е много дискомфортно, и ако освен студено е и мокро, а недай си боже и да вали, тогава сигурно е още по-гадно. Освен конденза, палатката не се затваряше и от долната страна (няма цип, което е много странно) и цяла нощ плющя от вятъра. Хубавото е поне, че уцелихме страхотно време и не ни валя дъжд.

Що се отнася до храната – препоръчвам единствено сухи храни – хляб, сухари, пастет, опаковано топено сирене, нарязани сухи колбаси, шунка, маслини, варени яйца. Кашкавал и сирене не препоръчвам, защото от горещината през деня се разкапват. От консервите става единствено русенското варено, защото може да се яде и студено. Ние бяхме помъкнали едни консерви, които в студен вид бяха отвратителни. Много хубаво идват шоколадчетата, вафлите, бонбоните и студеното разтворимо кафе.  Разчитайки на максимата, която прочетох някъде – че от планината никой не се е върнал напълнял, с чиста съвест употребих доста големи количества от тях. :). Иначе в хижите обикновено винаги има някаква готвена храна – я боб, я леща, я супа, така че и манджичка може да си хапне човек.

И последно – убедих се в едно – в планината няма нищо излишно – тоест всичко може да ти потрябва. Въпросът е колко можеш да носиш от една страна, и до каква степен можеш да се примириш с неудобствата, от друга. Въпреки всичко, просто има някои неща, без които не може. И в двата списъка, които бях публикувала, нямаше излишни неща, така че спестяването от тези списъци може само да ви накара да съжалявате.

Това е като цяло, в следващия епизод ще опиша по-подробно маршрута, по който преминахме и преживяванията, които ни сполетяха. 🙂

Advertisements

4 Коментари to “Пирин 2007”

  1. BORIME4KA Says:

    Дългоочакваният пост 🙂
    Радвам се, че си си изкарала супер… Има ли снимки?

  2. waterfairy Says:

    Има, разбира се, има и още за разказване, но нещо се моткам 🙂

  3. asktisho Says:

    Пирин е строгият баща на планините в България. Винаги ми е приличал на някакъв горд страж, който те гледа намусено изпод облачните си вежди, а в очите му пробляскват светкавици на недоверие. Пирин е недоверчив стопанин и отваря вратите си само за свои хора, които го обичат и познават. Може да бъде много опасен. Строг и справдлив е. Излъчва дпостойнство, което очарова. В сравнение с него, Родопите винаги са ми приличали на усмихната леля (баба), която готви вкусни буламачи, Рила – на недостъпна красавица, на Ледената кралица, а Стара Планина на добрата майка (сестра), която е готова да приюти блудния син (брат) по всяко време. :)))) А Витоша, ами Витоша е просто едно скромно, зле облечено градско момиченце, което крие неочаквани прелести под скъсаните си дрешки.

  4. waterfairy Says:

    Да, много си прав в тези описания 🙂 Надявам се Пирин да ме е харесал. 😉 Само за Рила – не ми се стори прекалено недостъпна, но пък и аз не съм се впускала в дълги пътешествия из нея – само до Рилските езера и Мусала.
    А пък догодина дано да имам възможност да отида на гости на баба. 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: