Писмо

Здравей Маги,

Толкова отдавна не съм писала на хартия, че думите ми изглеждат странни. И ми беше много трудно да започна.

Седя си тук на плажа, пия джин с тоник и слушам разни балади и шума на вълните. Мисля си, каква съм късметлийка, че мога да релаксирам след гадния работен ден на брега на морето…

Мисля си за проблемите и за това как ги виждаме от начало и как впоследствие, след като вече сме ги разрешили. Ето например, аз днес така се разстроих, защото не успях да напиша един код за upload на снимки, а после сумати време се мъчих да компилирам един флаш. Сигурно утре сутринта ще се смея на тъпите грешки, която съм допуснала, но днес… Днес бях толкова разстроена, че когато отидох до магазина, щеше да ме блъсне кола. Сигурна съм, че се огледах, но той изскочи от някъде и ми мина почти пред краката. И ми се развика. Много ми стана мъчно.

Реших да отида на танци, за да се поразведря малко…

Мислех си още за проблемите и начините, по които се опитваме да ги решим. Или по-точно да избягаме от тях. Защото много по-често като че ли препочитаме да се напием, или да напуснем фирмата, града, държавата или каквото има за напускане, от колкото да се замислим от къде всъщност произлиза проблема и какво ни тормози най-много.

Но много хора се страхуват да останат насаме със себе си и да се изправят срещу проблемите и страховете си. Най-страшното е да признаеш пред себе си. Каквото и да е, особено, ако не ти харесва…

Знаеш ли, малко ми  е трудно да пиша напоследък. Точно поради тази причина може би – защото почвам да претеглям и преценявам всяка дума и да си мисля, бива ли или не бива да я напиша. Като че ли писането в блога ми е повлияло по някакъв начин. Защото там винаги съществува мисълта кой евентуално би могъл да прочете това, което съм написала и какво би могъл да си помисли. Много е коварно това…

Единственото спасение е да пиша бързо.  Толкова бързо, че да не си оставям време за размисъл.

Иначе писането много ми липсва. Липсва ми да се отпусна и да излея това, което ми е на душата.

Мислех си, че в Интернет мога да бъда напълно анонимна. Но това уви не е така. Дори напротив. Това е все едно да изкрещиш чувствата си на целия свят. И като че ли аз не искам това…

Това, което искам, е да разбера, че има поне още един или двама души, които се чувстват като мен, на които това, което съм написала, им е близко. И по някакъв начин е докоснало душата им. Така, както ми се е случвало и на мен, когато съм чела нещо, написано от някой друг….

Това е. А сега отивам да танцувам.

Целувам те!

Кейт

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: