Hit the Road II

Твърдо решени да не изневеряваме на традицията да отпрашваме за някъде през всеки уикенд от това лято, тази седмица избрахме маршрута Кранево-Албена-Добрич. С автобус. Няколко познати с изумление ме питаха дали не сме луди. Не, не сме. Вярно, с кола е по-удобно и по-бързо, но пък няма нищо по-хубаво от авантюристичното усещане, което дава пътуването с автобус.

Кранево ми се видя малко скучно селце, все още не напълно завладяно от строителната мания, но пък с добри изгледи това да се случи скоро. Плажът беше прекрасен – чиста синя вода, ситен жълт пясък и много, ама страшно много миди в най-невероятни цветове и форми.  Толкова бяха красиви, че ми се искаше да ги събера и да си ги отнеса вкъщи всичките, но ми стана ясно, че това е изгубена кауза. Задоволих се да ги снимам, заемайки супер странни пози, коeто сигурно много е забавлявало околните плажуващи, а пък моите приятели взеха да се правят, че не са с мен.

Разходихме се пеша до Албена по брега, направихме едно малко плажче там, a после обиколихме и комплекса, даже два пъти. Това, което най ми хареса в Албена е, че има простор, много зеленина и малки китни градинки, накъдето и да се обърнеш. Няма разкопки, няма прахоляци и прехвърчащи камиони. Някои от старите хотели бяха реновирани, а един или го реновираха, или се строеше, но това не можеше да се види, защото целият беше загърнат с голямо зелено платно и почти се сливаше с пейзажа.

От Албена хванахме едно такси и се озовахме в Добрич. Току що бе валяло и беше много чисто и свежо. Идеята да посетим музея на Йордан Йовков не се осъществи, тъй като се оказа, че не работи в събота и неделя. Не мога да си обясня защо повечето музеи не работят уикендите, при условие, че малко хора биха се навили да си вземат отпуск специално за това. И без това малко хора посещават музеи по принцип.

След известно обикаляне, успяхме да си харесаме най-после местенце, където да хапнем. Оказа се, че никак не сме сбъркали в избора и даже останахме предоволни от обслужване, цени и качество. Мястото се нарича Моцарела.

За наше щастие, все пак успяхме да изпълним част от културната си програма. Художествената галерия работеше  – и то до 6! Може би нарушихме спокойствието на три лелички, които са се надявали тайно да си тръгнат по-ранко, но те все пак проявиха голяма любезност и ни разведоха из галерията. За 1 час не успяхме да видим много, но пък си заслужаваше – не всеки ден виждам картини на Владимир Димитров – Майстора и Златю Бояджиев в оригинал.

Накрая имаше едно малко произшествие, но то иначе нямаше да е интересно. В галерията ни упътиха, че автогарата е „като излезем и все направо“… Хубаво, ама се оказа, че вървим в грешното направо. След около 15 минути вървене, се усъмнихме и питахме… „Ами, тръгвате в обратната посока и все направо…“, ни казаха. А после ни заваля и дъжд. Приятен, освежаващ летен дъжд, само че вече бяхме доста изморени и не му се зарадвахме особено…

Е, стигнахме най-накрая, даже хванахме маршрутката в последния момент. Все още валеше дъжд и над ширналото се зелено поле видях най-красивата дъга. Пътувахме към нея и двата й края докосваха земята, но така и не можахме да минем отдолу 🙂

После заспах кротко и докато се усетя, вече бяхме във Варна…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: