Love, take me away…

Днес бях край морето сама. Има моменти, които не искам да нарушавам с ничие друго присъствие. Заради вятъра и облаците, на плажа нямаше почти никакви хора. Беше точно така както най-много обичам. Само аз и морето. Не обичам да го деля с никого. Задушните, пренаселени плажове ме ужасяват.

В момента, в който седнах на пясъка, слънцето се показа. Всъщност пясъкът беше топъл, а вятърът не духаше толкова силно. Събух си сандалите, а после легнах направо върху пясъка, без да ми пука за дрехите, с които бях.

Слънцето топлеше лицето ми, а вятърът подухваше и ми разпиляваше косата. От някъде се чуваше „Love, take me away“ на Smokie. Лежах си, взимах пясък в шепата си и го пусках да изтече межу пръстите ми…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: