Бих искала

Бих искала да ти покажа красотата на опустелия ноемврийски плаж… Бих искала да те хвана за ръка и да повървим по пясъка, осеян единствено с безброй мидени черупки. Бих искала да усетим по бузите си последните слънчеви лъчи, изпратени специално за нас. Да помълчим заедно и да послушаме морето. Да чуем как вълните лекичко се плискат към брега. Да погледаме ефирните плетенички, които се образуват по повърхността. Да ти покажа онзи синьозелен цвят на водата, който не може да се опише с думи. Да се заслушаме в онзи звук, който се получава, когато морето си играе със стотици мидени черупки и камъчета – побутва ги леко навън, после нежно ги придърпва навътре, сякаш се страхува да не ги повреди, а те потракват и ромолят. Бих искала ти да ми кажеш как се казва този звук, а аз да се засмея. Бих искала вятърът да напълни косите и дрехите ни с пясък, а после да подгони някоя малка вълна…

Бих искала да можех да крада мигове….

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: