Различна

Отварям вълшебното чекмедже и започвам да изваждам от вътре моите малки магически флакончета, тубички и кутийки.
Първо слагам коректор, за да прикрие тъмните кръгове под очите. После фон дьо тен, за да прикрие дребните несъвършенства на лицето. Изтеглям сянка люляково по клепачите. После черна удължаваща спирала, за да извие миглите. И накрая пяна за коса, която оформя идеалните къдрици. Един одобрителен и кокетен поглед в огледалото. Красива съм вече….

Гостите започват да пристигат. Усещам, че ме гледат, някои скришом, други съвсем открито. Момчето с фотоапарата, папарака, както се шегуваме с него, не спира да ме снима.

Много хубава си се направила тази вечер. А косата къдрила ли си я? И тази блузка… Различна си.

Усмихвам се. Разменям остроумни реплики. Избирам музика. Танцувам. Наливам вино. Пуша. 

Очаквам да се случи нещо, но то така и не се случва. Очите ми блуждаят. Умът ми също. Чувствам се неловко. Малко тъжно. Необяснимо тъжно.

Момчето с фотоапарата ме пита дали съм притеснена. Може би той успява да забележи нюансите на емоция по лицето ми през обектива на фотоапарата. Нюансите, които иначе добре успявам
да скрия.

Гостите си отиват. Смеем се, докато ги изпращаме.

Заставам отново пред огледалото и безмилостно изтривам прекрасната си маска с памучено тампонче и тоалетно мляко. Сенките под очите ми са още там. От другата страна ме гледа едно изморено лице… 

Различна ли съм всъщност?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: