Пустота

Някога сърцето ми беше празно и пусто
Пусто като най-пустата пясъчна пустиня

Пулсираше в отчаян копнеж
Молеше, искаше, надяваше се

И ето, че един ден то се усмихна
Запълних го с всичката нежност,
красота, смях и вълнение на света

Сърцето ми се успокои
Най-сетне то бе щастливо

Но после, как се случи
и аз не разбрах,
му обърнах гръб
Забравих го
Забързах се
Тичах в различни посоки

Мислех, че всичко ще си
стои там на мястото

Един ден усетих, че нещо ми липсва
Обърнах се да го потърся
Да потърся топлината,
нежността и красотата

Сърцето ми беше там в ъгъла
Самотно и захвърлено
Угаснало, празно
Всичко се беше изпарило

Опитах се да вляза обратно,
но беше заключено
Бях заключила сърцето си отвън
и бях изхвърлила ключа

Не можех да вляза в пустото си сърце
Бях отвън
А то бе празно и пусто
Пусто като най-пустата пясъчна пустиня

Искам да вляза обратно
Моля те!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: