Мъгла

Ела да се удавиш във мъглата
пропита с дъха на солено море,
която пълзи и протяга пипалата
си над заспалия град и над теб.

Мъглата бавно разстила отгоре ти
своя призрачнобял мек покров,
и плъзват навсякъде тихите шепоти,
безследно изчезва всеки стон и зов.

***

И мислите се лутат в тишината,
очите се премрежват от мъгла,
душата ти се сблъсква със мъглата
и пада в плен на нейната тъма.

Мъглата е надвиснала злокобно,
не искаш ли със нея да се слееш,
мъглата е безлична и удобна,
ела, ела да станеш част от нея.

Мъглата те прегръща и примамва,
коварно замъглява сетивата,
мъглата изкусително те вика,
ела да се удавиш във мъглата…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: