Кадри

Тик-так, тик-так, тик-так… Времето минава, изнизва се под носа ми, а аз се оплитам все повече в нишката на собствената си мисъл … Времето е неумолимо, а крайният срок е смъртоносна линия…

Около главата ми се стяга невидим обръч. Не пия кафе. Пия кола. Знам, че и това не трябва. Не искам да пия нищо друго. А може би има нужда…

Кога излязох от офиса? Не помня… Улиците са мокри и хлъзгави. Студено е. Много студено. Фонтаните пръскат светлина. Изглежда почти като капки вода. Но капките са стъклени и вледенени. 

Момче и момиче стоят на площада и снимат фонтана, фенерите и елхата. В този студ… Хората минават забързани, някои гледат учудено. Минавам под синя мрежа от светлини. Красиво е…

Танцувам, въртя се няколко пъти един след друг. Завива ми се свят. Ръцете ни се сплитат, кръстосват, приплъзват. Придърпват ме напред, назад, аз следвам … Главата ми мъничко олеква и обръчите се отпускат. Напред, назад, настрани и после завъртане… Пак ми се завива свят…

Автобусът е полупразен, какъв късмет… Говорим си и се смеем, както всеки път…  Тялото ми вече отказва да ме слуша. Усещам болката, която се опитвам да натикам в някой скрит ъгъл на съзнанието си… Мечтая си за душ, легло и книга… Тази вечер ще си легна рано, обещавам…

Телефонът звъни… Да, добре 10:30…

Водата се стича по тялото ми. Дали наистина успява да отнеме малко от умората ми или е самовнушение… Няма я вече болката, не мога да си позволя да я усещам сега…

Бях забравила колко е студено навън… И обратно по целия път, пак съм под мрежата от сини светлини. Тя закъснява, а аз пристъпям нервно от крак на крак…

Чай с ром, после вихрен танц… Нямаше да си поръчвам чай, ако знаех, че той ще ме покани и ще танцуваме така… Изморена ли си, пита. Не съм, разбира се, усмихвам се аз. Не мога да си позволя да бъда изморена… Кога ще живея иначе… Ще почивам утре, или вдругиден.. или другата седмица. Догодина със сигурност…

Седя в таксито. Безкрайно дълго. Времето се проточва до невъзможност. Тик…… Так……  Очите ми се затварят. Една дебела рижава котка минава през градинката отсреща. Изпуснах няколко кадъра.. Не съм затваряла очи, сигурна съм… А котката вече е на друго място… Като в Матрицата, но наобратно…

И после пак обратно… Лягам и го притискам до себе си. Силно… Утре вечер ще си легна рано. Обещавам.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: