Ретроспекция

Отдавна ми се искаше да го направя, но все не идваше подходящият момент за това. То и сега не знам дали е и не знам какво ще се получи…

Обаче ето почвам…..
Най-ярките моменти от моя живот, хаотично нахвърляни….

Баща ми, който ме научи да чета, когато бях на 5.
Майка ми, която идваше да провери дали съм добре и да ме утешава когато бях болна.
Брат ми, с който се пръскахме с вода, преди да заспим.
Летата, когато ходехме с нашите на почивка на море, обикаляхме курортите, ядяхме мелба, возехме се с файтон.
Есента и нападалите орехи в задния двор.
Огънят, на който мама вареше лютеница, миризмата на пушек и прясно изпечени картофи.
Зимата, когато седяхме пред печката всички, нямаше ток, а отблясъците от огъня танцуваха по тавана.

Летата с братовчедите ми на село, как играехме на гоненица и криеница из огромния двор и лозето. Стаите на втория етаж, градинката, която поливахме надвечер.

Детската градина и всички игри, които сме изиграли там. Люлките, на които  съм се люляла толкова много пъти, дърветата, на всяко от които съм се качила поне веднъж. Всичките игри на принцове и принцеси, които съм изиграла, конете ми, приказките, които пишех и разигравах едновременно.

Летните ваканции у дома, стотиците книги, които изчетох в стаята ми. 
Дядо, който ми носеше сливи, специално набрани за мен и как ми се караше, че чета прекалено много.

Новият ни съсед, в който се влюбих и всеки път като минавах покрай тяхната къща се надявах да го видя, как се запознахме и му отидох на гости. Как го видях с друго момиче, сълзите, които изплаках и стихотворенията, които написах …

Прозорецът, на ръба на който сядах вечер, когато притъмнее, копнеейки по нещо неосъзнато….

Касетофонът, който нашите ми подариха за 13ия ми рожден ден и всичката музика, която съм изслушала на него. Любимите ми песни, които записвах на касетите и как се възмущавах, когато водещия се обади…. 
Нощните предавания по радиото…

Баба, която ми разказваше колко много съм плачела като малка и как е пристигнала една сутрин на гарата във Варна.

Гимназията – многото учене и малко развлечения…. Как се депресирах, че изглеждам зле, че нося очила, че никой не ме харесва…. Непрестанното търсене на любов, и ненамирането на такава. 

Най-добрите ми приятелки от гимназията и разговорите с тях. Един ъгъл, на който стояхме с часове, не можейки да се разделим и приказвахме ли, приказвахме…..

„Задната къща“ на Ане Франк. Как пораснах ….

Последната година от гимназията, драма клуба, „Ветрилото на Лейди Уиндърмиър“. Любимият ми английски…. Последните месеци на 11ти клас.

Приемането ми да уча във Варна. Първите месеци. Свободата. Новите приятели. Среднощните купони, дискотеките, слизането по една стълба, посрещането на един изгрев, пътуването на стоп до София, покрива на един 17 етажен блок, едни хора, на които разчитах и за които ми пукаше твърде много, а на тях за мен – никак. Едно момче, в което бях влюбена и едно друго момче, което беше влюбено в мен. Лутането между двамата. Колко пъти бяхме на ръба и с двамата. И как накрая всички бяха наранени. Или поне аз.

Първият път, от който имах такава необходимост и за който копнеех да бъде точно с този човек. Сутрешната ми разходка и разочарованието. Трите месеца у дома след това и черната дупка, в която се намирах. Как една сутрин М. позвъни на вратата и буквално ме спаси.

Как пораснах – този път наистина. Колко помъдряла се чувствах в началото на втори курс.

Зимната сесия, едно уж случайно запознаване, танците в Пепе лопес цяла нощ. Невероятното усещане някой да се интересува изцяло и само от теб, вниманието, нежността…

Първата ми сериозна работа и важните ми срещи покрай нея. Лондон.

Втората ми работа – хилядите безвъзвратно изгубени нерви покрай нея, сълзите, които те не заслужаваха. Как се почувствах отново като ученичка – несигурна, неуверена, грозна…

Третата ми работа и страхотните хора, които срещнах там.

Планината и най-прекрасните почивки. Невероятните гледки в Рибарица. Оставящата без дъх красота от върха на Рилските езера. Гордостта от покоряването на Мусала. Десетките пребродени улички на възрожденските ни селца и градчета. Най-щурите походи из поля, гори и паланки. Как се озовахме в подножието на язовир „Йовковци“ и усещането там.

Една поляна и как ми се разтуптя сърцето, когато той ми предложи.

Моментите, когато плача от щастие…

Моментът, когато осъзнах, че без да разбера кога и как, съм изгубила нещо много важно… Или никога не съм го имала…

Има и още… но ще спра…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: