Моето раждане – секцио в Майчин дом – Варна

Диана се роди на 21 юли 2009 в 11:53 ч. Тежеше 3550 гр и беше дълга точно 51 см.

Днес, два месеца и половина след раждането, бременността ми се струва толкова далечна, все едно не съм била аз тази с големия корем и подутите крака. Тогава ми се струваше точно обратното – ужасно далечно ми се виждаше да държа в ръцете си едно малко, крехко същество, да го кърмя, да го приспивам, да сменям пелени и да мия наакано дупе…

Предисторията също е интересна и сигурно ще седна да опиша и нея, но сега идеята ми е да разкажа за раждането, часовете непосредствено преди и след него. Тъй като бях търсила информация за самия процес на раждането и ме интересуваха подробностите, дори най-баналните, а пък такива разкази рядко се срещаха, реших да  опиша абсолютно всичко, така както си го спомням, за да е в помощ на други като мен. Предупреждавам, че стана доста дълго :)

Още от четвъртия месец започнах да посещавам разни курсове и училища за бременни, където ни надъхаха, че естественото раждане е най-прекрасния първи подарък, който може да дадеш на бъдещото си бебе, а кърменето още от първия час е най-подходящото продължение. За съжаление, при мен се оказа, че естествено раждане не е препоръчително. При диоптър -4.5 и -6, офталмоложката ми искаше директно да ми предписва секцио. Аз обаче държах да мина и преглед за изследване на очните дъна, при което се оказа, че има опасност от отлепяне на ретините. Имаше възможност да се направи манипулация за заздравяване, но дори и тогава лекарите не даваха гаранция при напъването от едно нормално раждане. Не знам дали се отказах прекалено лесно, но реших, че дори и един процент риск, не си струва да се поема, когато става въпрос за зрението. Така че насрочихме дата 21.07 – точно една седмица преди термина ми.

Другият основен въпрос, по който трябваше да взема решение, беше за мястото на раждане. Във Варна има две държавни и една частна болница, като общото мнение, което се шири между хората е, че

-          в АГ са най-добрите специалисти, но е голяма мизерия, че само там има специализирана техника за новородените и ако се наложи някаква интервенция, се налага бебето да бъде преместено там.

-          В Окръжна също има добри специалисти, но няма техника и обстановката е малко по-добре от АГ.

-          В Майчин дом е най-хубаво, но скъпо и нямат нито специалисти, нито техника.

Аз ходех на платена консултация в Майчин дом при д-р Бейлерян и бях изключително доволна от отношение, обстановка и всичко. Веднъж посетих Окръжна болница по време на Отворените врати и разликата в обстановката ми се видя фрапираща. Освен това предпочетох да си платя официалната такса за раждането, вместо да давам пари под масата на тоя и оня с уговорки, както масово правиха повечето ми познати. Платеното раждане в АГ на ВИП етажа беше на същата цена както и в Майчин дом, само дето обстановката и отношението на лекарите не бих казала, че са същите. Доброто ми мнение за Майчин дом беше затвърдено и от курсовете за кърмене, които се провеждаха там. Болницата тогава беше в процес на акредитация като „Болница – приятел на бебето” и ме увериха, че ще ми помогнат да закърмя възможно най-рано и ще ми помогнат в процеса, така че окончателно взех решение да им се доверя.

На 20.07 ме извикаха за регистрация и изследвания. Процесът е доста дълъг и бюрократичен и по мое мнение, би могъл да се ускори, но да речем че това не е кой знае какъв проблем. Най-напред ми пуснаха контролни изследвания на кръв и урина. След това се качих в родилното отделение при приемащата сестра. Най-много време отне попълването на документите, след това аз само се подписах, като ми обясниха накратко какво подписвам. Направиха ми тестове за упойката, които отнемат около 20 минути, а след това запис на тонове. После ме изпратиха по живо по здраво, като ме предупредиха последното ми ядене да бъде на обяд, а вечерта – само кисело мляко или супичка, най-много солети. След 12 часа не биваше да приемам нищо повече, включиетлно и  вода. Трябваше да изпия и две пакетчета Дуфалак, но по този начин си спестих клизмата, което според мен е голям плюс по отношение процедурите в тази болница.

Вечерта отидохме с бъдещия татко за последно като семейна двойка да се разходим на Морска гара. Беше ми доста спокойно.

На другия ден ме викаха в 09:00 с багажчето, секциото беше планирано за 11:00. Бях си подготвила две нощници с копчета, два сутиена за кърмачки, три чифта памучни дълбоки гащи, заради разреза от секциото и лични принадлежности. Помпа и други неща свързани с кърменето не купих, само няколко подплънки за всеки случай. За бебето не искаха абсолютно нищо. Превръзки също казаха, че не е необходимо да нося, те осигуряват всичко. После се оказа, че в началото, докато тече обилно дават превръзки за родилки – едни огромни и дебели, тях ги ползвах първите два дни, а след това имаше едни обикновени, но без крилца, не особено удобни. Така че се наложи да помоля да ми донесат такива с крилца.

Заведоха ме в стаята (която всъщност беше реанимация) и ми сложиха система с физиологичен разтвор. По някое време дойде анестезиоложката – д-р Добрева, много разбрана и приятна жена, с която обсъдихме какъв вид упойка искам. Въпреки че повече исках спинална, тя все пак ми обясни предимствата и недостатъците и на двете. Общо взето разбрах, че при пълната има по-голяма опасност заради тръбата, която се вкарва в гърлото, докато при спиналната правилното поставяне изключва всякакви проблеми. Освен това след пълна упойка гърлото дращи и ти се кашля, а пък кашлянето след секцио причинява доста дискомфорт. Мен не ме притесняваше това, че ще съм будна по време на операцията, а от всичко най-много исках да чуя първото изплакване на бебето си.

След като изтече първата система, ми пуснаха втора, която изтече още по-бързо и скоро стана време да отивам в операционна. Приготвих си нещата, които щяха да ми трябват веднага след операцията, когато нямаше да мога да ставам – gsm, кутийката за лещи, шише с вода, отидох до тоалетната и се запътих към операционната. Държа да отбележа, че не ми сложиха катетър, което също е много голям плюс и спестяване на още едно неудобство.

Накараха ме да седна със свити колене и извит гръб и ми сложиха упойката. Много хора се тревожат от поставянето, но всъщност абсолютно нищо не се усеща, само леко боцване. След това легнах по гръб, с разперени ръце, поставиха ми някакви апарати за следене на кръвно и други параметри и метнаха чаршаф пред лицето ми. Анестезиоложката стоеше до мен и ме питаше как се чувствам. Аз усетих леко затопляне и боцкане на краката. Очаквах да спра да усещам каквото и да е и тогава да започне операцията, но няколко минути по-късно попитах и ми казаха, че вече са започнали. Нищичко не усещах. Предупредиха ме, че ще усетя леко стягане при дишане, защото упойката стига точно до под гърдите и да не се шашкам. Просто трябваше да дишам по-леко.

В един момент ме предупредиха, че вадят бебето. Усетих дърпане, някъде от вътре, но болка – не. В следващия момент чух плача на моето бебче. Съобщиха ми часа, мерките и ми го показаха – едно малко, мокро и дребно личице, синкаво бяло, това си спомням общо взето. Сълзите сами потекоха от очите ми. Питаха ме защо плача, добре ли ми е, а аз казах, че просто плача от щастие. След това отнесоха дребосъчето за почистване и повиване. Аз не си спомням дали ми казаха момче или момиче и си помислих да не се окаже в последния момент, че са сбъркали. Е, момиченце си беше :)

Продължиха да ми вливат физиологичен разтвор. По едно време усетих, че треперя. Казаха ми, че е нормално, защото разтвора е малко по-студен от температурата на тялото ми. Следващата банка я затоплиха, но май нямаше ефект. Започнах да се треса все повече и неконтролируемо. Не от страх, разбира се, просто нямаше какво да направя. Анестезиоложката продължаваше да ми говори и да ми задава разни въпроси, като каква ми е фамилията, колко съм висока и т.н., с цел явно да види дали съм адекватна. През това време лекарката и сестрите ме шиеха. Не коментираха какво правят, дори си приказваха с мен за разни неща, как ще кръстим бебето и т.н. Аз не усещах нищо друго, освен лекото боцкане по краката и стягането под гърдите.

Времето минаваше бавно, но не прекалено, само това треперене ми се искаше да спре вече, а пък то се усилваше. Най-накрая ми казаха, че са готови, бяха минали общо към 40 минути от началото на операцията и половин час от изплакването на Диана. Сестрите ме почистиха, като най-стряскащия за мен момент беше, че имах усещането, че краката ми са все още върху операционната маса, а пък ги видях във въздуха – все едно не бяха моите. Хем ме бяха предупредили за това. Преместиха ме върху носилка и по пътя обратно към реанимация помахах на таткото, който стоеше в другия край на коридора. Това беше някъде към 13 часа.

В реанимация имаше 5 или 6 легла, но този ден бях сама там. Това беше много. В момента, в който си заминаха всички сестри и санитарки, които се суетяха около мен, почувствах такова облекчение, че всичко е минало, напрежението се стовари от раменете ми и се разплаках неудържимо. Знаех, че всичко е наред, а не можех да спра. Когато пристъпът премина, първата ми работа беше да се обадя на таткото, а след това на майка ми. Успокоих ги, че всичко е наред и зачаках да ми донесат бебка. Все още бях под упойка и не си усещах краката, нищо не ме болеше.

Когато я донесоха, само я гледах от далеч и й говорех. Тя беше в малко стъклено легълце, само на няколко сантиметра от мен, но не можех да стана да я взема и да я гушна. По някое време мъничето се разплака и дойде една сестра да я вземе. Беше ми мъчно, че не мога да направя нищо.

Около два-три часа след операцията – може би към 15-16 ч. започнах да усещам малко по малко краката си – първо от към пръстите и все по-нагоре и нагоре. Когато усещането стигна до мястото на разреза, започна и болката. Бяха ме подготвили, че ще боли ужасно, но не бих казала, че е непоносимо. Мисля си, че може да изтърпя и доста повече, не че се натискам, де. :) В 16:30 таткото дойде да ме види. Аз не бях много в кондиция, точно тогава ме болеше най-много. Поисках обезболяващо и ми сложиха ми нещо в системата, малко след това ме отпусна.

Опитвах се да си раздвижвам пръстите и ходилата, проверявах дали мога да мръдна. Всъщност докато не ме отпусна упойката изцяло, не можех, чак може би към 17:30-18:00 успях. Вече много ми се ходеше до тоалетна, повиках една сестра и й обясних какво ме мъчи. Тя взе, че ми донесе подлога… Беше доста неприятна ситуация, просто нямаше начин да го направя. Добре че в същия момент дойде старшата сестра и разпореди вече да ме раздвижват.

Беше някъде към 18:30. Донесоха легълцето с бебка. При първото ставане имах чувството, че вътрешностите ми ще се изсипят през разреза. Накараха ме да се хвана за легълцето и да го добутам до тоалетната. Първите крачки бяха доста трудни, но със стимула, който имах пред себе си, стиснах зъби и вървях напред, макар и превита надве. Измих се, помогнаха ми да се преобуя и след това се върнах пак с бебка до леглото. Казаха ми, че колкото повече се движа, толкова по-добре, макар че е доста трудно. Вече можех да пия и вода.

След това ни оставиха пак двете. Надвесих се над легълцето и най-после имах възможността да си я огледам хубаво. Беше една мъничка, безпомощна, облечена с огромни дрехи, с едни големи,  теменужено-сини очи и къдрава, тъмнокафява косица. Прелестна… Мисля, че тогава се влюбих в нея. :)

Реших, че вече е крайно време да си я закърмя и някак успях да я взема и да й дам да суче. Не че знаех как, но то няма много варианти. :) А коластра имах още по време на бременността. Тя засука почти веднага, първо от едната, после от другата гърда. Като я махах, почваше да плаче и аз пак я връщах. Една сестра ми каза, че не бива да суче повече от 10-15 минути на гърда, но на курсовете ни бяха обяснили, че е добре да суче толкова колкото поиска и аз си я оставях докато пусне сама. Малко по-късно ме попитаха дали е засукала и казаха, че повече няма да й дават адаптирано мляко, което ми се видя странно. Забелязах и че в легълцето й имаше биберон, макар че по стандартите на Болниците приятели на бебето и двете неща не бива да се прилагат.

Вечерта реших, че е по-добре да я оставя при акушерките, за да мога да се съвзема поне малко. Всъщност не знам колко успях, защото стаята, където държат бебетата е точно до реанимация и през цялата нощ някое от бебетата плачеше. Биха ми и една инжекция течен аналгин, но пак си ме наболяваше. Спах на пресекулки по половин час. Най-неприятно ми беше, че не можех да се завъртя настрани, трябваше да лежа по гръб и се схванах много…

На сутринта, рано-рано ми донесоха Дидето и от тогава все си беше до мен, повече не съм я оставяла. Продължихме да се кърмим пак почти непрекъснато целия ден. Даже се бях притеснила дали е нормално, но малко по-късно се появи акушерката, която отговаряше за курсовете по кърмене и ме успокои, че правилно е захапала, че е добре да я оставям колкото пожелае, да си оставям гърдите намазани с коластра или Лансинох крем и на въздух. Въпреки това зърната доста ме наболяваха и се поразраниха. Много ценна помощ ми беше, че леглото може да се вдига с помощта на една ръчка и по този начин кърмех облегната в седнала позиция, а не полулегнала. Също така имах голяма полза от една допълнителна възглавница, която подлагах под бебето или под ръката, с която я държах, а през нощта я слагах между коленете си.

Тази сутрин си имах вече и компания в реанимацията. След като свърши операцията на съседката ми по легло, й дадоха бебето почти веднага, още беше повито с пелена. Подаваха й го както беше легнала, после й го връщаха в легълцето. На мен ми стана малко кофти, че предния ден не ми я бяха дали Дидето, но както и да е. Също и противеречивите съвети от различните акушерки ми се видяха объркващи – една казва дръж само 10-15 минути, друга – колкото иска…

Следобяда ме преместиха в двойна стая, но първата нощ отново бях сама. Което пак беше добре дошло за мен, защото се чудех как ще изкараме първата нощ двечките. Нощта мина сравнително добре. Вечерта помолих да ми покажат как се сменя памперс и се престраших за първи път да го сменя сама. Във всяка стая има мивка, памперси и дюшече,  а към легълцето слагат по една пелена, с която се бърше дупето на бебето след измиване. Показаха ми как да я измия и как да сложа памперса. Първият път много ме беше страх как да я хвана, как да я държа, но се справихме. Е, оказа се, че съм го сложила наобратно, но кой ти гледа :) Третата вече Дидето успя да ми наака нощницата, та посред нощ се наложи да пера и нея и пелената. От тогава май си й остана този навик да ни нааква. :)

Относно грижата за бебетата има два варианта – да са през цялото време с майката, или пък да ги вземат за през нощта, ако на майката й е трудно сама. Аз предпочетох да си е с мен. Също така акушерките минават да питат дали бебето има нужда да му се смени памперса или нещо друго, но аз след втория ден сама се справях с тази задача. Към 9 часа сутринта ги вземаха за къпане, после ги връщаха за кърмене, едни такива чистички и с леко влажни косици.

Свиждането беше от 16:30 до 17:30 ч. През това време бебетата ги отнасяха в стаичката им, а след като посетителите си тръгнат, миеха пода и пускаха една анти-бактериална лампа.

Акушерките, сестрите, санитарките бяха изключително любезни, отзивчиви, усмихнати и мили. При всяко натискане на бутончето идваха и помагаха за каквото ги помолиш, без да се мръщят. Много ми хареса, че имаше една, която се обръщаше към пациентките с „мило”. Лоша дума или упрек за нещо не съм чула.

Визитацията минаваше към 10-10:30 ч. сутринта и към 20-20:30 ч. вечерта. Нямаше такива команди от рода на „сваляй гащите” или тем подобни. Ако бебето беше на ръце, търпеливо изчакваха да я оставя в легълцето и да се наместя обратно на моето легло.

Тъй като бях пуснала вече газове, нещо много важно, както се оказа, ми донесоха кисело мляко за закуска. Само дето от непрекъснатото кърмене, успях да го изям едва на обяд. Тогава пък ми донесоха крем супа. Вечерта – картофени кюфтета, на следващия ден – пиле фрикасе май и още нещо, не помня какво беше точно, а последния ден – вече можех да избирам от меню. Храната като цяло беше много хубава. Съквартирантката ми, обаче, нямаше късмет – на третия ден още не беше пуснала газове, а умираше от глад и корема й се беше подул. Наложи се да й сложат инжекция и чак тогава й дадоха да яде…

Д-р Бейлерян дойде да ме види и да ме посъветва за някои неща на третия ден. За кърмата ми каза да пия неограничено количество вода и сокове – по 3 л на ден. Мисля, че това доста помогна :)

Кърмата ми дойде вечерта на четвъртия ден. Аз до последно се чудех имам ли, нямам ли, но чух, че Дидето започна да преглъща. Питах една акушерка и тя като ми стисна ареолата, се засмя. Понеже Дидето сучеше хубаво през цялото време, гърдите ми не се напълниха, не ги усетих въобще напрегнати. Много добре си се напаснахме с нея.

Бебчето на съквартирантката ми обаче беше по-слабично и немощно и явно не успяваше да суче добре, нейните се напълниха и станаха огромни и твърди. Наложи й се да ползва помпа от болницата. Така че въпроса за помпата е спорен, не се знае ще ти трябва ли или не, но пък винаги може да ти донесат или дадат.

Аз бях в обикновена стая, но има и VIP отделение. VIP стаите са в отделен коридор, където е по-усамотено и спокойно. Иначе моята стая беше точно срещу родилна и се чуваха виковете на раждащите жени. След операцията VIP пациентките ги водят направо в стаята им, а не в реанимация, което си е доста голям плюс според мен, защото можеш да си починеш по-пълноценно. Освен това там можеш да имаш придружител, който да ти подава бебето по всяко време, а не както аз се мъчех с триста зора да ставам и да лягам. Но пък си мисля, че по този начин по-бързо се възстанових, само първите три дни е трудно, после вече малко по малко стават по-лесни движенията. Нямаше да е зле, ако имаше някакъв колан или нещо, за което да се хващаш, докато ставаш. Също обръщането от една страна на друга от начало ми беше доста трудно, придърпвах се за чаршафа и се гънех като червей ;)

От позицията, в която стоиш, за да кърмиш, ми се схванаха ужасно раменете и врата. Докато се усетя да използвам възглавници, вече беше прекалено късно, на втората сутрин като се събудих, сълзите сами се стичаха по бузите ми от болка. Обрах всички възглавници и одеала наоколо, но единственото, което облекчаваше, беше масаж. Само дето нямаше кой да ми го прави, освен по време на свиждането.

На четвъртия ден ми махнаха превръзката и ми казаха, че може да се изкъпя. Трябваше да почиствам раната с марля, напоена със спирт. Все още не можех да я видя, заради коремчето, което изглеждаше като в 6тия месец и си мислех, че разреза изглежда ужасно. По-късно, когато вече успях да го видя, се изненадах доста приятно – беше много равен и съвсем приличен, дълъг около 15 сантиметра.

Очаквах да ми тече много силно и да се изцапам, но като цяло се справих само с две нощници (спомням си, че една жена ми беше препоръчала да си взема 7!). Също така не се и потях особено, а пък понеже и кърмата ми си дойде съвсем нормално, нито ползвах подплънките, нито имах някаквуи течове. Само ходех по малка нужда изключително често, но явно наиситна съм задържала доста течности по време на бременността, защото оставих 10 кг в болницата.

Като съвет мога да кажа, че е много е хубаво да използваш всеки един момент за сън, когато бебето спи и когато не идват разни хора за всевъзможни неща в стаята. А такива идваха доста често – да ти мерят температурата, санитарките да изчистят стаята, детските акушерки да попитат как е бебето, после да вземат бебето за къпане, лекарите – на визитация, педиатър идва да ти каже как е наддало бебето за деня, носят храната, после отсервират, после имаше един период на почивка, после пак храна, пак отсервиране, пак детските акушерки, диетоложката идваше да назначава менюто за следващия ден, разни хора идваха с разни анкети, за болничния идваха да питат разни неща и т.н. и т.н.

Изписването беше на петия ден. На сутрешната визитация ми казаха, че всичко е наред и могат да ме изписват, след това дойде педиатърката и каза, че и с бебето всичко е наред и ни пускат да си ходим. Обадих се на мъжа ми да идват да ме вземат, после извиках една сестра да облече Дидито с комплекта за изписване, който ми донесоха и слязохме с асансьора долу, където ме чакаха един куп приятели. Аз бях доста ошашавена, но малко по малко се поокопитих и успях да приема поздравленията.

Това е като цяло, не е малко, имам чувството, че доста неща съм пропуснала, но от кога се каня да го напиша този разказ :) Като заключение мога да кажа, че съм изключително доволна от раждането си в Майчин дом и го препоръчвам с две ръце на всичките си познати. Смятам, че раждането е нещо уникално, което ти се случва толкова рядко в живота, така че е важно да си спокоен, да имаш подкрепа и усмихнати хора около себе си, за да го запомниш с най-добри чувства и да дадеш най-добрия възможен старт на детето си.

About these ads

22 коментара to “Моето раждане – секцио в Майчин дом – Варна”

  1. Яни Says:

    Благодаря за прекрасния и подробен разказ.
    Търсех да прчета нещо точно такова, различно от бързите и неясни коментари по форумите.

    Аз също ходя при д-р Бейлерян и по интуиция усещам, че това е правилният лекар за мен. Дано да съм права и дано всичко бъде наред!

    Много здраве и успех на теб и малката принцеса :)

  2. waterfairy Says:

    Много се радвам, че съм успяла да помогна!
    Успех и много усмивки и щастие занапред!

  3. mimi Says:

    Здравей,
    аз също съм ти безкрайно благодарна за страхотния и подробен разказ.Наистина помага и дава отговори на много въпроси.Четох го 3 пъти :)
    Моето секцио е след 3 седмици.
    Здраве и успехи на теб и малката ти принцеска

  4. Steliyan Says:

    Голяма драма. Моята жена мина по този път през 2006 и … честно казано не е драматизирала. За болката – дори не е споменала…
    Все пак – частната клиника си е за предпочитане. Платих си като пич, но и по усмивката на жена ми и здравото ми и щастливо момче виждам, че си е струвало всяка стотинка!

  5. waterfairy Says:

    Mimi, надявам се всичко да е минало успешно и да се радвате на прекрасно малко човече.
    Steliyan, много се радвам за вас, съпругата ви и момченцето ви. Все пак, не разбирам кое, според вас, е голямата драма? Може би това, че не ви е разказала всички тези подробности…
    Аз също не съм разказвала написаното по-горе на моя съпруг и вероятно той също мисли, че раждането на дъщеря ни е било много лесно и всичко е било чудесно. Но, все пак не мъжът, а жената минава през цялото това нещо, и е хубаво когато знаеш какво да очакваш :)
    Що се отнася до болката – усещането при всеки човек е строго индивидуално, някои го понасят по-леко, друго – доста по-тежко.

  6. дидка Says:

    Страхотно си го описала! :) Аз също съм при д-р Бейлерян, но още ми ранично за раждане. Написала си всичко толкова чувствено и подробно, че на моменти се просълзявах, може би от хормоните :)) Благодаря ти за информацията! Пожелавам ти с цялото си сърце да си горда и щастлива майка на най- прекрасната дъщеря на земята!

  7. jana Says:

    Този разказ ми напомня много за моето раждане, също при др. Бейлерян. Страхотно, че си го написала, много достоверно и в огромна помощ за бъдещите майки. Първото си дете родих извън страната, но мога да твърдя, че въпреки опасенията ми продиктувани от разказите на близки за раждането в България, бях много очерована от отношението на целия персонал на Майчин дом! Хиляди благодарности на др. Бейлерян, която беше блестяща през целия период на бременноста ми и раждането!

  8. Б. Христова Says:

    Здравейте, аз родих в АГ Варна на 27-и януари 2011 г. Реших че няма да платя за ВИП стая. За съжаление мога да разкажа разказ точно противоположен на Вашия. Родих със секцио – без проблеми. Но дните прекарани в АГ-то бяха … ужасни. Не мога да кажа особено ласкави думи нито за обстановката, нито за персонала – с изключение на една санитарка в реанимацията, която беше наистина човечна и мила…. Нямах кърма. И бебето плачеше по цяла нощ, а аз трябваше да го нося и да го гушкам – при това с болки от операцията. Едната нощ имах треска и се събудих обляна в студена пот. Помолих за някаква дреха, било то и престилка, за да не изстина – нямаха. Добре че една сестра в 5.00 сутринста се смили за мен и ми донесе една престилка докато ми изсъхне нощницата….Нямаше АМ след 23.00 ч. и бебето плака и двете нощи. От стреса дори след като излязох от болницата кърмата не ми слезе и изпаднах в депресия. А по принцип съм оптимистка. …(Кърмата ми дойде чак след 4-ия месец и то след продължително изцеждане.)
    Няма да родя никога повече в АГ-то!

  9. waterfairy Says:

    Б.Христова, много съжалявам за това, което ви се е наложило да преживеете!
    Но вероятно не сте забелязали, че моят разказ е за Майчин дом Варна, а не за АГ Варна. Почти на 100% съм убедена, че това в никакъв случай е нямало да ви се случи в Майчин дом.
    За кърмата, предполагам, че поради възникналия стрес, се е забавило потичането, но въпреки това, то е можело да суче коластра – за да се успокои и да помогне за идването на кърмата. Също така е можело да се свържете с консултант по кърмене от Лалече лига. Пиша това, за да знаят и други майки, които биха попаднали на темата, какво могат да направят в подобна ситуация.
    Надявам се, че вече всички негативни спомени са зад гърба ви и се радвате на вашето бебче!

  10. Krisi Getsova Says:

    Благодаря много за този подробен разказ!Много ми помогна за да се успокоя що се отнася за това какво ме чака.Аз също ще раждам в Майчин дом и имах много въпроси относно цезаровото сечение.Веднъж вече лежах там в четвъртия месец за високо кръвно и наистина грижите са много.За условията в АГ-то и Окръжна болница дума не може да става.
    Още веднъж благодаря:)
    Бъдете живи и здрави двете с малката принцеса!

  11. valeria Says:

    Прекрасен разказ :) Искам да те попитам нещо. Пишеш, че операцията е била записана за 11.00часа, а бебето се ражда в 11.53ч. Какво правихте през тия 53 минути? Потготовка някаква ли? Не ми стана много ясно, а понеже ми предстои скоро искам да се настроя :)

  12. waterfairy Says:

    Честно казано от момента, в който влязох в операционната, до момента, когато изплака Диана, имам чувството, че са минали само петнайсет-двайсет минути :) А подготовката беше само слагането на упойката. След това легнах, сложиха ми система и малко по-късно се роди Дидито :) Възможно е да не съм влязла в операционната точно в 11, а малко по-късно.

  13. Снежина Says:

    Искам да кажа относно коментара за раждането в АГ то на вип е страхотно много съм доволна от доктор Николов и акушерките много са внимателни и мили и бях много спокоина в техните-ръце

  14. Ivelina Says:

    Прекрасен разказ за раждането, любовта и майчината сила и инстинкт! Всички бременни бъдещи майки имат нужда от подкрепата от един такъв разказ! На мъжете като Стилиян не бива да се сърдим за неуместния коментар, тяхната психика и чувствителност са различни от нашата, казвам го като съпруга, майка на 17 годишен син и като бременна очакваща втория си син:))) Първият родих естествено след 10 дни престой в държавна АГ клиника, макар и с предварително уговорен и скъпо платен АГ специалист. Всичко мина бавно и мъчително, болезнено и с много усложнения, никаква подкрепа за кърмене, твърде малко кърма после с всичките последствия от това. Вторият ще родя с планирано секцио, в най-добрата частна АГ клиника в града ни, спокойна и уверена, че всичко ще се случи като при Вас и ще завърши успешно, бързо и с усмивка! Поне се надявам! Пожелавам лека бременност и леко раждане на всички бъдещи мамчета:))

  15. vallens Says:

    Благодаря за прекрасната история, много ме трогна. Голям рев ревах, докато я чета. При мен предстои раждане след месец и нещо

  16. nicky Says:

    Много благодаря за споделената история. Пред избора как да родя съм и имах нужда точно от подобен споделен опит.

  17. denica Says:

    Здравейте :) на мен ми предстои планово секцио по медицински причини след 2 дни и мноооого ме е страх от операцията :( Блегодаря за подробното описание , успях да придобия прдстава за това какво ме чака …

  18. Zoya Says:

    Здравейте! Родих секцио в Майчин Дом Варна преди 6 месеца. Докато четях и аз се развълнувах страшно много, тъй като имах чувството, че чета своите мисли! Толкова добре описано, толкова подробно и реално, всяка мисъл мина и през моята глава тогава.. Доволна съм от болницата и от персонала, най-вече от моя лекар Борис Яков- прекрасен човек и специалист, нямам думи! Мисля, че майките имат нужда от точно такъв разказ- подробен, чувствен, успокояващ и толкова трогателен.. Благодаря, че ми припомнихте тези емоции :-*

  19. eli Says:

    ВСИЧКО ТАКА ХУБОВО И ПОДРОБНО СТЕ НАПИСАЛА,НО НИКЪДЕ НЕ СПОМЕНАВАТЕ КОЛКО СТРУВА РАЖДАНЕТО,КОНСУЛТАЦИИТЕ.БЛАГОДАРЯ ВИ.

  20. waterfairy Says:

    На сайта на Майчин дом може да видите подробния ценоразпис, а можете да им се обадите и да попитате.

  21. стволови клетки Says:

    При мен нещата минаха по същия начин с разликата, че моето секцио беше по спешност (иначе бяха ме приели за естетсвено раждане). При мен ми задържаха бебчето в кувиоз и успях да се възстановя тези няколко дни. Възхищавам ти се, че още веднага си си взела бебчо и си го оставила при теб, защото първите 2-3 дни са адски болки от операцията!

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: