Притеснявам се, че оставям нещата, които ми се случват напоследък – чувствата, емоциите, мислите – да изтлеят малко по малко. Без да успея да оставя някакъв отпечатък някъде, нещо, което после ще ми напомни как съм се чувствала точно в този момент. Защото спомените избледняват…
юли 7, 2008 в 6:51 pm |
А каква е идеята да си пазиш емоциите. Не можеш да ги затвориш в буркан. Направи си няколко снимки, ако са положителни, тогава ще ти се връщат всеки път като ги гледаш, а ако са отрицателни забрави ги.
юли 22, 2008 в 8:16 am |
Всеки човек запазва емоциите си по различен начин.
Самата аз много държа на тях и не съм сигурна, че
една снимка /примерно/, ще ми е достатъчна.
Катето, ако изпитваш нужда, просто пиши за тях.
Мисля си, че добре се справяш по този начин.:)))
август 2, 2008 в 9:06 am |
Комбинирай ги с музика, снимки, писане… само, за да откриеш един ден, че можеш да се върнеш към тях, но всъщност имаш други, по-належащи, и онези са минало свършено. Пазя ужасно много такива неща, пазя и такива, които белия свят няма да види, дума по дума описано всичко, което съм усетил. И пак – не е същото. Имам по-важни, имам други, за които да пиша, но съм го превърнал в терапия. Ако нямаш нужда от това – забрави ги.