Палачинки в събота сутрин…

Това е класика Всъщност е събота на обяд, но това е единственият ден, в който мога да си поспя до когато искам…

Присетих се за един коментар, който бях писала преди много време, но важи с пълна сила в момента

Във въртележката, в която живея, ми се видя направо като разточително удоволствие това, да отделя два часа, за да направя истински топли, пресни палачинки, вместо онези дето ги продават по десет в полиетиленова опаковка.
Но пък те никога не могат да заменят удоволствието от мириса на разтопено масло в сгорещения тиган, от това да гледаш как сместа се разстила равномерно от ръб до ръб, как на повърхността се появяват ситни дупчици и от тях започва да се издига пара. После внимателно отлепяш отстрани, смъкваш палачинката надолу и извършваш онова знаменито движение, с което я мяташ нагоре и я улавяш от другата страна.
Нищо не може да замени и спомените ми от детството, когато майка ми забъркваше една огромна купа палачинкова смес, а ние с брат ми седяхме покрай нея и дебнехме кога ще има готова. Една за него, една за мен, с пълнеж от най-невероятното черешово сладко на света. Изяждахме ги със скоростта на светлината, по-бързо отколкото майка ми успяваше да ги опече. Наистина незаменимо…

За малко да забравя рецептата Ясно е, че всеки уважаващ себе си любител на палачинки си има своя изпитана рецепта. Ето я  и моята:

2 яйца
половин литър прясно мляко
1 шише газирана вода (300мл)
1 ч.л. сода
1 шепа захар
брашно, за да стане сместа гъста като боза.

По нататък е ясно Enjoy!

Етикети: палачинки