Докато вървяхме по пътеката от хижа Рай към хижа Левски възкликнах – „Каква неземна красота!“
„Ама тя си е съвсем земна“ – каза милото.
А вечерта пяхме тази песен и душата ми беше пълна…
Земля в иллюминаторе, земля в иллюминаторе
Земля в иллюминаторе видна
Как сын грустит о матери, как сын грустит о матери
Грустим мы о земле ― она одна
А звёзды тем не менее, а звёзды тем не менее
чуть ближе но все также холодны
И, как в часы затмения, и, как в часы затмения
ждём света и земные видим сны
refren’:
И снится нам не рокот космодрома
Не эта ледяная синева
А снится нам трава, трава у дома
Зелёная, зелёная трава
А мы летим орбитами, путями неизбитыми
Прошит метеоритами простор
Оправдан риск и мужество, космическая музыка
Вплывает в деловой наш разговор
В какой-то дымке матовой земля в иллюминаторе
Вечерняя и ранняя заря
А сын грустит о матери, а сын грустит о матери
Ждёт сына мать, а сыновей ― Земля
refren’ (3x)