Казват, че човек оценява какво е имал, едва след като го изгуби. Но не винаги е така. Наясно съм и съм била благодарна за всеки един ден от изминалата година и половина…
Благодарна съм за всички само мои си часове – край морето, на пустия плаж, първите лъчи на слънцето през пролетта, последните – през есента, откраднатите слънчеви дни през зимата, скритите пейки и алеи в морската градина през лятото…
Благодарна съм всеки един от уловените скъпоценни мигове… Случайно дочутите песни, храстът на врабчетата, патиците в езерото, катеричките в снега, голямото дърво с червените плодове, примрялото от страх шарено птиче, което спасих, къщата с червените листа, плажът на калинките, пейката с листата, прибоят на морска гара, писането на стихотворения, подреждането на мислите ми, снимките, мрачния ден, в който плаках, рибената супа, жената, която ме нарисува, гладкото, спокойно, красиво море, кроткия шум на вълните, потракващите мидички, вятърът и топлината по лицето ми, издайническите песъчинки по обувките ми, когато се връщам…
Благодарна съм за всяка една секунда и … ще ми липсвате… Знам, че звучи банално, но … вече нищо няма да бъде същото…
април 22, 2008 в 8:35 am |
Сигурно ще бъде по-хубаво, Кате. Както всяка промяна е за добро… Нека очите ти са все така светли и ясни.