«
»

Мъка

By waterfairy

Когато яхтата с черни платна

пристигна в безмълвното пристанище,

тя стоеше неподвижно на плажа

с насълзени и празни очи,

насъбрала дълбоко във себе си мъката,

скрита така, че да не й личи…

Публикувано на март 25, 2008 в 12:47 am в Поетично. Можете да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 хранилката. Можете да оставите коментар, или да използвате trackback от вашия блог.

Един коментар по “Мъка”

  1. Niky казва:
    март 27, 2008 в 2:28 pm | Отговор

    Знам, че не се познаваме, но това не пречи понякога да ми липсваш – или онази частица от теб, която съм виждал… И ти изпращам една песен.

Вашият коментар