Един месец и нито дума. Думите не идват. В главата ми гъмжи от информация, но не остава място за мисли, чувства, усещания, нищо различно от ежедневните тревоги… Не че не допусках, че ще се случи така, но… Rat race в пълния смисъл…
Чудя се дали не се връщам в изходната позиция – това, от което се опитвах да избягам…
март 8, 2008 в 10:07 pm |
Ах, колко ми е познато… Толкова забързано, всеки върви нанякъде, има толкова много пътища. Не мога да ти изпратя песен сега, а в мислите ми звучат стъпки и се виждат кокичета до ръка.