Срещата за Рила в сряда бе много ползотворна за мен. Присъстваха естествено почти всички, с които правихме летните протести, почистванията и засаждането на дървета, имаше и доста нови хора, даже залата беше препълнена, което ме изненада приятно.
Най-важната ми задача бе изпълнена – започнах се с момичетата, които бяха организирали срещата. В допълнение се запознах с още доста ентусиасти – както от Варна, така и от други градове.
За съжаление изпуснах началото на презентацията - когато пристигнах, тъкмо започна първа част на дискусията и веднага след това – форум театъра. Това е нещо, което за първи път виждам, но според мен се получи много добре. Бяха представени гледните точки на различните страни в конфликта – инвеститорите, неправителствените организации, министерството на околната среда и водите, както и местните жители в засегнатите райони. Хората от публиката можеха да се включват с мнения и това предизвика доста вълнения. Имаше опити да се изясни какво е устойчиво развитие, имаше предложение за закон за планините (ние и сега си имаме достатъчно закони, само дето никой не ги спазва), имаше и предложения за искане на оставки. Като цяло, обаче, се изясни, че на хората не им е ясно точно какво става – знаят, че става нещо нередно, но не са наясно как могат да го спрат.
Особено интересно беше включването на една жена, която настоя, че единственото от което има нужда е да знае, че в определен ден и час трябва да бъде на определено място с ясна цел. Това е доста показателно за мисленето на повечето хора. Те очакват някой друг да организира нещата вместо тях - свикнали са да има някаква партия или комитет, или синдикат, който да им каже кое е правилно и кое – не, очакват да им се предложи готово решение и да им се каже – елате утре в еди колко си часа еди къде си – за да спасим Рила или Иракли….
Честно казано и аз бих предпочела да знам, че зад каузата стоят повече хора, но в случая – във Варна - започнахме от нулата. Събирахме се 15-20 човека, които първоначално не се познавахме. Всеки е имал някакви интереси или дори е правил нещо поединично, но досега не се бяхме събирали всички заедно. Затова мисля, че срещата беше много полезна, за да се видим и да решим как ще продължаваме по-нататък.
След срещата отидохме в Трите лъва (не ходете там!) и продължихме да обсъждаме. Стигнахме до единодушие по няколко въпроса – решихме да намерим начин да се срещаме периодично някъде и да се включим в работните групи, заедно с хората от София и другите градове. Имаше много идеи за всякакви мероприятия – пресконференция, още едно засаждане на дървета извън и по възможност едно във Варна, почистване на Морската градина, парк Златни пясъци или друг парк. За всичко това, обаче, са необходими дейни и сериозни хора, по възможност с повече свободно време…
Накрая момичетата от София ни пожелаха успех в организацията и късмет, от който определено ще имаме нужда. Доста усилия са необходими, за да се достигне до това, което те са постигнали в София, а ние сме още наникъде. Те бяха толкова мили, ентусиазирани и убедени в каузата си.
Говорихме си за това, че хората в София са някак по-различни, по-отворени, по-свободомислещи. Докато във Варна са по-затворени и по-егоистични. Затворени в тесните си семейни кръгове, незаинтересовани от това, което се случва около тях. Както каза М. – като бях в София и бях готова да тръгна и да направя всичко, каквото поискам, а като се прибрах във Варна – и искам само да стоя вкъщи със семейството си…
Сега нагласите като че ли започват да се променят малко по малко, но ще е необходимо още много, много сериозна работа. Дано до тогава да не е застроено всичко, което може да се застрои…
Етикети: Иракли, Рила, незаконно строителство
