Urban Behaviour

Тази сутрин прочетох размислите на esanmor за неволите на пешеходците. Започнах да й пиша коментар, но той стана прекалено дълъг и реших направо да го публикувам като отделен пост. Това ми е много болна тема и всеки път като се замисля, ми става много тъжно и тягостно.

Никак не ни е лесно на нас, хората, които не притежаваме личен автомобил. Ни като (се опитваш да) пресичаш, ни като (се опитваш да) вървиш по тротоарите пълни с паркирали коли. Но това е само едната страна на проблема. Защото пешеходците се ядосват на шофьорите, а шофьорите - на пешеходците (че и на велосипедистите), а всъщност се получава така, че никой не спазва правилата, които е длъжен да спазва, и винаги всеки се оправдава с другите. Винаги са виновни някакви непреодолими сили извън нас и никой никога не се замисля, че може да промени нещо малко в себе си като начало. Например - да направи път на пешеходец на пешеходна пътека или да не пресича на червено, пред гумите на някой паникьосан шофьор, който едва е успял да спре в последния момент…

Но за пешеходците е още по-неприятно, защото са принудени да понасят и други неволи. В автобусите например… Иска ми се тия два часа, през които придвижвам всеки ден, някак да ги няма - ако можеше да се телепортирам направо… но уви… Знам, че и ако си купя кола, няма да реша проблемите - даже ще си създам нови.

Много се надявам да се променят нагласите - защото това е най-важното според мен - а не че държавата не правела достатъчно - например не глобявала достатъчно нарушителите или пък не чистела достатъчно след тези, които си изхвърлят боклука, където им падне. А какво би било, ако просто имаше по-малко нарушения или по-малко боклук?

Вчера гледах снимки от Амстердам - излъчваха една съвсем друга атмосфера и така ми се прииска да живея някъде в чужбина… Защото тук се налага непрекъснато да се абстрахирам от грозотата, която ме обгражда. Налага се да се правя, че не забелязвам грубиянското поведение, простащината, калта и лайната по улиците. Налага ми се да се правя, че ме няма там, където съм, и да си представям, че съм някъде другаде.

Не искам да живея така…

Етикети: шофьори, пешеходци, автобуси, град, улици, мръсотия, неволи