Днес не бях на протест. Честно да си призная – чувствам се ужасно изморена. Може би е от зимата… А може би е заради това, че не виждам вече смисъл и нямам сили да се боря с вятърни мелници. Нима е необходимо да се протестира за всяко дори и най-малко нещо? Против застрояването, против замърсяването, против изоставянето на невинни деца на произвола, против избиването на тюлени, бели мечки и какво ли още не… Нима човек ежедневно трябва да се бори за каквото и да е, защото иначе няма да получи и трошичка дори от най-елементарното?
И още – нима единствено хората от София успяват да се организират? Наистина се надявам и се моля някой да е забелязал и чул техния протест, защото ако не са те, явно дори и толкова организация няма да има. Болно ми е, болно и срамно, че никъде освен в София, не успяват да се организират повече от двадесет човека. Но дори и когато успяхме да се организираме тук – никой не дойде да отрази протеста, понеже не било интересно, не било в подходящото време и т.н. Дойдоха единствено когато имаше призив да се поставят камъни и тухли и полицаите се бяха паникьосали. Тогава ни попитаха какво възнамеряваме да правим и като им обяснихме, че само ще си протестираме мирно и кротно, ни оставиха и продължиха да ни наблюдават от отсрещния тротоар.
Нима е необходимо да се случи нещо наистина стряскащо и ужасяващо, за да се промени каквото и да е било у нас?
В момента наистина нямам сили да протестирам за каквото и да било. Ще се опитам единствено да давам добър пример сред хората, с които общувам – дано все някаква полза да има от това.
януари 31, 2008 в 12:16 pm |
От зората на демокрацията си знам, че протестите са дейност с много ниско КПД. Хем съм в София. Но нямаме избор – кой, ако не ние?
(Е, честно казано, лично аз от доста време се спотайвам вкъщи, оправдавам се с хлапетата).