„Заедно с него ще бъда щастлива, помисли си. Ще бъдем щастливи, ще живеем заедно, ще се радваме един на друг и ще имаме здрави и красиви деца. Дните на труд ще се редуват с дни на удоволствие.
…Какво повече да искам. Защо да искам повече?“
„Твоите мисли се различават от мислите на останалите в семейството. Умът ти не иска да се скрие зад затворени стени. Умът ти е като моят. Иска да се извиси нас реката, да види един променящ се свят, един свят на нови идеи. Един свят, където всичко е възможно за смелите и дръзновените.“
„Изборът, който трябваше да направи, внезапно изникна пред нея с цялата си простота. Трябваше да избира между лесния и трудния живот. Почувства се силно изкушена да се спусне надолу по криволичещата пътека и да се върне при нормалния, щастлив живот, който добре познаваше… В този живот имаше сигурност. В този живот имаше единствено делнични радости и скърби и човек нямаше от какво да се страхува освен от старостта и смъртта.“
„Накрая идва смъртта“, Агата Кристи
декември 6, 2007 в 1:06 am |
Агата Кристи не е класик. Тя просто пише крими романчета
декември 6, 2007 в 9:38 am |
Това какво общо има с цитата?
Всъщност това е единственият й роман, в който действието не се развива през 20ти век и не участва нито един от обичайните детективи.
Не че е нещо невероятно, но не е задължително романът да е с етикет „класика“, за да намери човек нещо за себе си в него.
декември 6, 2007 в 11:46 am |
Никога до сега не съм чела Агата Кристи (или поне нямам спомен). Нещо не ме блазнят подобен род романи. Но цитатът е интересен.
Още май те мъчи този твой избор!
Лоша работа!
Стискаме палци да се наредят нещата…