Изборът

Не че не ми се е налагало и друг път да правя избори, но този път като че ли е по-трудно от всякога…

Колко по-лесно би било, ако на човек не му се налагаше да избира. Изборът е свобода, но и задължение, отговорност. Много по-лесно е някой друг да избира вместо теб и когато нещо се обърка, винаги можеш да обвиниш него. Но когато сам вземаш решенията си, единствено ти си отговорен пред себе си и си длъжен да направиш най-добрият избор за себе си. Не за някой друг.

Има нещо, което ме привлича в тази работа. Може би е предизвикателството от нещо ново и непознато. Освен това имам някакво вътрешно убеждение, че ще се справя, което е по-силно от всичките ми страхове.

А те не са никак малко… Не знам… Просто не мога да си обясня кое е онова, което ме човърка отвътре и ме побутва да кажа „да“.

Знам, че новата ми длъжност ще е свързана с повече отговорности и с много повече напрежение и стрес. Дали ще мога да издържа? Какво ще стане, ако не мога? Необходимо ли е да се доказвам? Пред кого и защо?

„Повече пари, повече отговорности, но и страхотна възможност…“ Възможност за какво? За развитие? Но какво следва след това?

Винаги съм мразила въпросите от рода на „Как се виждате след 5/10 години?“ От къде бих могла да предположа. Длъжността не е такава, за която винаги съм си мечтала или съм полагала някакви неистови усилия, за да я получа.

Дори ми се струва, че съм мъничко недорасла за нея. Страх ме е да не би да се заемам с нещо, което не ми е по силите.

И въпреки всичко ми се ще да опитам. За да науча какво е…