Когато си вложил в някое начинание време, усилия, средства или чувства, или пък от всичко едновременно, но виждаш, че това начинание върви към провал.. Дали оставаш и продължаваш да влагаш още ресурси?
Ако оставаш, дали го правиш, защото вярваш, че нещата могат да се променят към по-добро, или заради това, че вече си дал толкова много, че ако сега се откажеш, значи всичко е било напразно и ще бъде безвъзвратно изгубено. Или пък защото те е страх, че ще трябва да започнеш съвсем от начало и отново няма гаранция, че ще имаш успех…
Но пък, ако си тръгнеш, дали няма да се окаже, че всъщност си бил само на крачка от успеха и точно в този момент си се обърнал и си тръгнал в друга посока… Но това пък няма как да го знаеш предварително…
Въобще как е възможно човек да вземе решение в такава ситуация? Кое надделява? Коя е повратната точка, моментът в който си казваш: „Стига толкова, аз бях дотук“?
ноември 16, 2007 в 4:21 pm |
При мен това начинание е висшето образование.
Вече си го влача 6-та година. А приятелите ми казват, че не съм тъп, ама явно не е така .. хехе. Въпреки, че в днешно време е много споредн въпроса, дали от висшето образование се поумнява или се затъпява. Надявам се след 4-6 години да ви отговоря, сега съм отново първи курс. 
Успех в начинанията!
ноември 17, 2007 в 1:56 pm |
Има неща, които колкото и да искаш да се откажеш, ги изкарваш докрай… Може би от страх, не знам… Но ти сама ще разбереш, кояго е дошъл моментът да кажеш „Стига!“. Обещавам!
ноември 20, 2007 в 8:40 pm |
Добре, а ти какво правиш в такава ситуация? Искренно питам?
ноември 21, 2007 в 11:29 am |
Оставам, когато вярвам, че все още има изход. Тръгвам си, когато осъзная, че стоя само по инерция и от страх. Когато всичко до толкова се е сринало, че душата ми е претръпнала и даже и да се оправят нещата, вече няма да се зарадвам истински. Когато осъзная в себе си, че няма да съжалявам никак, че съм поела по друг път.