Бях застанала в най-далечния ъгъл на терасата и знаех, че той е в стаята и всеки момент ще дойде. Стоях в ъгъла, защото нямаше накъде повече да отстъпвам.
Тогава той се появи, точно срещу мен, а в ръката си държеше пистолет. За момент ми мина през ума да скоча от терасата, като се хвана за перилата и се спусна до долния етаж. Погледнах надолу, не беше много високо, но…
Не помръднах. Не ми достигна смелост. Човекът срещу мен стреля и куршумът ме уцели в ляво, от страни на гръдния кош.
Не се дръпнах, не паднах, не извиках. Просто стоях там. Все едно ми беше ясно, че щом съм останала, трябва да понеса болката безмълвно.
За момент никой не реагира и не направи нищо. След това се чух как казвам да ме заведат по-скоро в болница, повдигнах блузата си и видях, че всичко е в кръв…
