Петък, събота и неделя до обяд – прекрасни дни…. Бях избягала в моя си свят, бях се скрила и всичко беше наред… В неделя следобяд реалността ми разби носа и попари всичкия ми ентусиазъм….
Разбрах, че Криско е починал. Опитах се да напиша нещо на родителите му, но не можах… Възхищавам им се за любовта, силата, смелостта, търпението и упоритостта… Струва ми се, че каквото и друго да кажа, би било бледо, недостатъчно и не на място.
