
Не отминавай никое „Обичам те“,
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.
Не отминавай никое „Обичам те“,
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.
Отново се поспри, не отминавай,
да те погледат, остави, очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.
Николай Христозов
п.с. Интересното е, че дълго време търсих това стихотворение, без да знам кой е автора му и днес съвсем случайно попаднах на него.
юни 21, 2007 в 10:00 pm |
много е красиво…