Днес бях край морето сама. Има моменти, които не искам да нарушавам с ничие друго присъствие. Заради вятъра и облаците, на плажа нямаше почти никакви хора. Беше точно така както най-много обичам. Само аз и морето. Не обичам да го деля с никого. Задушните, пренаселени плажове ме ужасяват.
В момента, в който седнах на пясъка, слънцето се показа. Всъщност пясъкът беше топъл, а вятърът не духаше толкова силно. Събух си сандалите, а после легнах направо върху пясъка, без да ми пука за дрехите, с които бях.
Слънцето топлеше лицето ми, а вятърът подухваше и ми разпиляваше косата. От някъде се чуваше „Love, take me away“ на Smokie. Лежах си, взимах пясък в шепата си и го пусках да изтече межу пръстите ми…
